Днес старобългарският от епохата на Симеон I за нас би бил напълно неразбираем, коментира проф. Тотоманова

927 година. Преслав.

Цар Симеон Велики извиква гневно към синовете си: “Вие сте позор! Изчезвайте!” Минути по-късно престолонаследникът Петър се обръща към брат си Баян: “Ти си бил голям смешник”, а в друг момент князът казва на млечната си сестра: “Ти луда ли си?”

Именно подобни фрази, разменени между героите в първия епизод от сериала на БНТ “Войната на буквите”, провокираха основната критика на зрителите, които негодуваха, че по време на Златния век не се е говорело така.

Действително в онази епоха тези изрази са били невъзможни, защото повечето думи, които използваме днес, изобщо не са съществували или са имали напълно различно значение. Всъщност обаче е мисия невъзможна да се възпроизведе старобългарският език в тв продукция.

Първо, днес нямаме представа как точно е звучал и второ, би бил напълно неразбираем за съвременния човек. По този въпрос “24 часа-168 истории” потърси експертното мнение на д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова, професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика и специалист по история на българския език. Защо и как се говори във “Войната на буквите” разяснява и Георги Иванов, който е сценарист на сериала заедно с Теодора Маркова и Невена Кертова. 

“Езикът тогава е бил много различен от сегашния. Ние не можем да възпроизведем старобългарския. Не знаем точното произношение - обяснява проф. Тотоманова. - Вероятно е бил по-звучен, защото сричките още са отворени. Тоест всяка сричка завършва на гласна Днес имаме шест гласни, а към края на старобългарската епоха са 11. Може би по Симеоново време са били повече. Поне 12-13, между тях носовки и така нататък.

За нас старобългарският би бил неразбираем. Защото е език с падежи. Шест. С много сложно склонение. Общо взето, може да бъде описан като по-звучен език, който може би наподобява италианския, но с носовки. Няма думи, които да завършват на съгласни. На всичкото отгоре има и разни екзотични звуци, които вече не съществуват.

Речникът е бил доста по-беден, а думи, които и днес съществуват - почти пълни омоними са в езика, означават нещо съвсем друго. Например “позор” е означавало “зрелище” тогава и дълго време след това. Мисля, че Софроний Врачански говори за “театрално позорище”.”

Сценаристът Георги Иванов изтъква, че още щом са започнали работа по продукцията с неговите колеги, са знаели, че да се пише за Златния век на България е деликатно и отговорно заради натрупаните шаблони и обожествената представа.

“Ние си поставихме задача, осъзнавайки целия риск, да очовечим тези герои, да ги направим плътни, да звучат истински - коментира Иванов. - Абсурдно е да си мислим, че може да се доближим до старобългарския, защото той би бил почти неразпознаваем за съвремения човек. От малкото запазени произведения от онова време, като “Шестоднев” на Йоан Екзарх например, е трудно да се прочете дори едно изречение. Решихме, че езикът не трябва да ни звучи чуждо и дистанцирано, а напротив, трябва да звучи достатъчно актуално, за да се направи лесно тази аналогия от днешния човек към миналото.”

Според професор Тотоманова е неизбежно в един такъв сериал да се използва съвременният език. Тя наблюдава тенденция - обикновено днешният език се архаизира от български автори не към старобългарската норма, а към църковнославянската. Тоест използват се църковнославянизми с порусено произношение, защото през Възраждането нашите прадеди са смятали църковнославянския език за истинския език на Кирил и Методий. Така се залага на изрази като: “Самодержец”, “Господи помилуй”, “Господи, Царя пази”.

“Това, което дразни публиката на сериала, вероятно е, че в много случаи се използват фрази, които са характерни не само за съвременния език, но и за съвременния сленг. Например, когато цар Симеон се кара на синовете си и им казва: “Изчезвайте!” Това можеше да бъде заменено с “Не искам да ви виждам”, “Да не те видят повече очите ми” или нещо подобно. От друга страна, ако погледнем на този сериал като на една приказка, тогава всичко е наред и можем да простим. Иначе някак да налагаме съвременното стилистично разслоение върху онази епоха е прекалено.

Трябва да се има предвид, че лексиката е била архаична и разбира се, че става дума за 927 година. Тоест само 42 години след идването на Кирило-Методиевите ученици в България.

Става дума за един много надкнижовен език. Неслучайно и сериалът набляга на това, колко ценен е крипторият, бибилиотеката, за самия цар Симеон. Той иска да предаде посланието от Евангелието до българите, че те да се сдобият с душа. Това съвсем ясно е казано в първия епизод - да станат образовани същества и да отговарят на християнската максима, че не само с хляб живее човекът.

Но за тези 42 години очевидно този език не е имал такова стилистично разслоение, каквото има, да кажем, съвременният български език. Едва ли е имало жаргон. И по всяка вероятност това, което са говорили простите хора, е влизало в книжовния език след някаква обработка в зависимост от вкусовете на преводачите от Симеоновия кръг и т.н. Разговорният език се е разграничавал от книжовния много малко. Броят на грамотните люде, които са можели да предават адекватно смисъла на гръцките текстове, е бил много малък.”

Професор Тотоманова изтъква, че строителите на старобългарския книжовен език не са имали друг извор, от който да черпят материал, освен от собствения си говор.

По ирония на съдбата съвременният български най-драстично се е отдалечил от първоизточника си като граматика за разлика от всички останали славянски езици.

Днес не знаем и кой стои зад псевдонима Черноризец Храбър, чието съчинение “За буквите” е от тези, които имат най-много преписи в славянската православна книжнина, защото е важно за идентифицирането на славяните като православни християни.

Малко вероятно е зрителите да бяха останали доволни, ако бе направен опит да се възкреси отдавна загубеният ни сакрален език, защото, както стана ясно - това просто е невъзможно.