„Не можем да допуснем българският народ да гладува“, били горе-долу думите на Първия, след което станало ясно, че това ще са пари за „черни дни“.

Следващите години са трудни по много причини. Първо, селското стопанство бързо изпада в безтегловност, когато са спрени субсидиите от Москва в размер на 600 - 650 млн. долара годишно. Заедно с това през 1986 г. започва невероятна суша, която продължава и през следващата година. Налага се спешен внос на хранителни продукти от Франция – предимно на мляко на прах и млечни продукти. В противен случай у нас тези стоки щели да поскъпнат до небесата. Приживе Чакъров казва, че тогава бюджетът е в невъзможност да посрещне разхода и е извадена някаква сума от тайната сметка. Благодарение на това цените на най-масовите стоки, макар и трудно, остават под контрол.

Второ, Москва спира доставките на евтини суровини, най-вече на нефта за реекспорт и материали, без които българската индустрия ще колабира. Приходите намаляват, защото не могат да изпълнят много договори за износ. За да се предотврати недостигът на суровини и храни, България се нуждае от валута, за да ги купи от западните пазари. Разбира се, там са много по-скъпи. Макар износът да запазва нивата си от около 2 млрд. долара, вносът у нас започва бързо да расте. Според Живков това бил най-лошият сценарий. Първоначално приходите от износ превишават вноса с 1 млрд. долара, но разликата бързо се стопява. Вносът устойчиво започва да превишава износа с около 1,5 млрд. годишно.

Четвърто, Русия продължава да внася оръжия от България, но с една особеност - без да ги плаща, защото съветският бюджет също бързо изтънява. Така се стига до кошмара на Живков – трябва да се вземат заеми, за да се удържат цените и да се изпълняват договорите за износ. Благодарение на това външният дълг се повишава с 4 млрд. долара, западните банки стават подозрителни и постепенно вдигат лихвите.

В тази сложна ситуация тайният фонд спасява страната още веднъж. За да се тласне развитието на икономиката и да се създадат по-малки и гъвкави предприятия, Живков нарежда да се извадят до 200 млн. лв. и да се инвестират целево. Крайната цел била чрез тези по-малки фирми да се компенсират липсващите стоки и да се ограничи вносът, който изпомпва валутните резерви на страната.