Няма друг приемлив сценарий за края на сегашната война, освен победа на Украйна и пълно изтегляне на руските войски: този извод напоследък все по-категорично се налага в дискусията на Запад и в редица публикации на експерти и политолози, пише "Дойче веле". 

Ето най-напред част от тезите университетските преподаватели Елвира Розерт и Франк Зауер: „Да си представим, че войната в Украйна е свършила – и да тръгнем от края ѝ обратно към днешния ден, за да видим кои са правилните стъпки“ – двамата автори критикуват тази разпространена мисловна конструкция. Според тях тя скрито предполага следното: „Войната ще свърши, ако Украйна прекрати борбата си за независимост и най-сетне отстъпи на Русия спорните територии, като по този начин предотврати руски ядрен удар. Защото в другия случай, ако продължи да воюва с цената на огромни човешки жертви, Украйна в крайна сметка пак щяла да претърпи поражение, свързано с ядрена катастрофа. Да, не е невъзможно Русия да наруши ядреното табу, като последствията ще бъдат епохални. Тъкмо поради това разумът предупреждава, че ескалацията е опасна: никой не бива да игнорира ядрения риск. Но това все още не предрешава политическия отговор на едно такова сериозно предизвикателство.“

Според авторите е абсолютно невъзможно да се прогнозира развитието на войната, защото тя е не някакво природно явление, а социален феномен. Според тях ходът на войната зависи от действията и бездействията на живи хора, които се опитват да си влияят едни на други; зависи също така от предположенията, убежденията и страховете на същите тези хора.

„Ето защо президентът Путин най-внимателно следи реакциите на Запада по отношение на войната и преценява кое от направеното или ненаправеното би обслужило руските интереси. А заплахата с ядрена ескалация влиза в най-тесния му репертоар.“

Две заблуди за войната

Елвира Розерт и Франк Зауер припомнят за дискусиите преди 24 февруари 2022, когато само малцина експерти са очаквали, че Русия наистина ще нахлуе. Ако тогава Украйна беше получила масивна военна помощ, това може би щеше да предотврати руското нападение, смятат те.

„След началото на инвазията неправилните оценки и прогнози продължиха да играят решаваща роля. А в повечето случаи и корекцията на тези оценки. Така, както почти никой не беше очаквал нападателната война, така и само малцина си бяха представяли, че руските войски ще се окажат толкова слаби. Изненадващи бяха още интелигентността и решителността, с които се бранят украинците. И от двете заблуди имаше последствия: чак когато се видя с каква воля и умение се съпротивляват украинските въоръжени сили и украинското население, Западът започна да оказва по-интензивна подкрепа. От което пък перспективата за успех на украинците започна да нараства. А в резултат на тези успехи готовността за Запада да помага се стабилизира.“

Безядрена ескалация на конфликта

Освен това изобщо не е задължително една губеща войната Русия непременно да посегне към ядреното оръжие: досега ядрени сили са губили други войни, без да предприемат ядрена ескалация, припомнят авторите. Те обръщат внимание и на още нещо интересно:

„Ядреното копче и в момента изобщо не е единствената възможност за ескалация, с която разполагат руснаците. Напротив, те продължават да ескалират, но безядрено: с дезинформация, саботажи и масивен обстрел срещу украински градове. Ако внимателно разгледаме досегашните ядрени заплахи на Путин, ние ще установим, че след думите не следват дела, а в руския ядрен арсенал не се случва нищо, излизащо извън границите на рутинните упражнения."

Така че, коментират Елвира Розерт и Франк Зауер, от гледна точка на Путин заплахата е много по-полезен инструмент, отколкото действията. Още повече, че САЩ и НАТО ясно дадоха да се разбере, че една ядрена ескалация неизбежно ще доведе до поражението на Русия, а такъв сценарий на всичкото отгоре ще постави Москва в окончателна международна изолация – гръб ще ѝ обърнат включително Китай и Индия, смятат двамата автори.

Какъв край на войната би бил приемлив?

„Какви сценарии за край на войната биха били желателни, тоест – изгодни стратегически и в съзвучие с международното право? И какво можем да направим ние, за да се осъществи един тъкмо такъв сценарий? Желателно е едно бъдеще, където съществува такава украинска държава, която по възможност изцяло се е освободила от руска окупация и трайно е подсигурила териториалната си цялост. (…)

За да се доближим до тази цел на Украйна ѝ трябват още военни победи. Това не означава непременно, че украинските войски трябва веднага в битка да освободят всички окупирани територии. Означава, че в средносрочна и дългосрочна перспектива военното и териториално съотношение трябва решително да се промени в полза на Украйна, така че Русия да осъзнае безперспективността на своята завоевателна война и да оттегли войските си – или поне да бъде готова за сериозни преговори.“

Защо е важно Путин да не спечели нищо от войната?

Сходни са разсъжденията и Яна Пуглирин, ръководителка на берлинския офис на Европейския съвет за международна политика, публикувани в специализираното издание „Международна политика и общество“:

„За самия Запад е от жизненоважно значение нападателната война да не донесе никаква печалба за Путин. Неговите амбиции са заплаха за цяла Европа. Ако и този път му излезе сметката, ако в преследването на своите ревизионистични цели той пак успее да откъсне парчета от друга държава чрез насилие и ядрени заплахи, това ще отвори вратата към следващи подобни действия – от страна на Русия или пък на друга държава. (…)

Може би напролет картите ща бъдат размесени наново. В Европа не се състояха нито „горещата есен“, нито „зимата на нашето недоволство“, а западните демокрации твърдо стоят на страната на Украйна, така че една нова руска офанзива навярно ще бъде безуспешна. Сигурно е, че както евентуалните преговори, така и евентуалните компромиси ще отразяват статуквото и актуалните позиции на двете страни. Така че нашата цел трябва да бъде една: да подобрим в максимална степен позициите на Украйна преди настъпването на този момент.“