Качвам се в тролея.

Мирише зверски на крака.

Може и на сирене да е, но е баш на крака.

Тролеят е почти празен.

Мъж с лицева татуировка.

Двама средношколци.

Едър господин на възраст.

Момиче в грейка.

Дама с чанти от илиенски тартан.

Оглеждам всички подозрително.

Не дишам, чакам следващата спирка, за да поема въздух.

На нея се качва човек с вид на интелектуалец.

Усеща аромата.

Страда сподавено.

Оглежда ни всички подозрително.

Мен в това число.

Не го съдя.

От следващата спирка и той ще е сред заподозрените.

*От фейсбук