ДВЕ БЪЛГАРИИ

Зная отдавна -

има две Българии!

България на умните и деликатните,

чувствителните и заслушаните

в тихите мелодии и звуци на дълбоката световна музика

на която те са проводници и правят България да е

частица от хармониума, от музикалната

кутия на целокупното цивилизовано, добро човечество

България на чуващите сърцето на света, натъжени от самотата на мъдростта си и огорчени от глъчката на панаирите и масовите екзекуции на благородство в моловете

и другата България - на грубите и простите, на гордо глупавите, на освирепелите,

вбесените, вбесяващите, хилещите се, пърдящите пред телевизори, шумящите с резачките на смисъл и със моторите си, и с колите си, и с гръмкостта на празните си приказки,

България на агресивната посредственост, на анонимните бай-ганьовци убиващи щастливите алековци, озъбени от ярост срещу всичко бляскаво и по-високо

И тези две Българии се смесват, плискат се като море във бряг една във друга

разменят си местата, обединяват се и се разделят

понякога изглеждат даже като цяло

откъсва острови морето и ги потопява, нахлува сушата в морето и го пресушава, водата става пясък и водораслите

превръщат се понякога в трева

А всъщност - в чест на Херман Хесе - ще доложа, че

вероятно, както Хари Халер не е

само вълк или човек, а вероятно е безброй различни други работи

Така Българиите явно са безброй - по една за всяко мислещо сърце

Или дори - безброй за всяко мислещо сърце?!

За мен са толкова на брой, колкото са и миговете

изброени от очите ми - при всеки миг съм виждал нова,

съвсем различна от предишната България.

И все пак - тия две крайни, черно-бели противоположности

Тази драматична, рембрандовска светлосянка, тая България с глава на ангел и опашка на свиня

Е най-разтърсваща и нея ще запомня.

Целувам я в лицето, подръпвам за опашката

и продължавам плачейки, усмихнат, да живея.

*От фейсбук!