Нашият основен въпрос на 2023 година!
За политиката на "изчъгъртване" става дума, която се опитва да скрие въпроса: Как, при съхранена идентичност, да станем не само геополитически неделими от Запада?
Няма леки пътища.
Пример, който дава представа за сложността на проблема, описан с разбираем език от Фернан Бродел в "Граматика на цивилизациите", С., 2014 г. стр. 75-76:
"Цивилизацията може упорито да откаже да приеме даден външен принос. Марсел Мое подчертава, че няма цивилизация, достойна за това име, която да не изпитва своите отвращения, своите откази. Всеки път отказът идва в резултат на дълга поредица от колебания и опити. Премислен, решен бавно, той винаги е от огромно значение.
Най-класическият пример не е ли превземането на Константинопол от турците през 1453 г.?
Един съвременен турски историк твърдеше, че градът се е предал, че е бил превзет отвътре, преди турската атака. Тезата е прекалена, но не е неточна.
Всъщност Православната църква (но бихме могли да кажем: византийската цивилизация) е предпочела вместо съюза с латините, който единствен е можел да я спаси, да се подчини на турците.
Не говорим за „решение“, взето бързо, на място, пред лицето на събитията. Ставало е въпрос за естествен завършек на един дълъг процес, дълъг колкото упадъка на Византия, който с всеки изминал ден подчертавал отвращението на гърците от сближението с латините, от които ги разделяли теологични различия.
Съюзът е бил възможен. Император Михаил Палеолог го е бил приел на събора в Лион през 1274 г. Император Йоан V през 1369 г. публично изповядва католическата вяра. През 1439 г. смесеният събор във Флоренция отново показал, че съюзът е възможен. Най-видните гръцки богослови - Йоан Век, Димитър Кидон, Висарион писали в полза на съюза с талант, на който противниците им не могли да противопоставят нищо равностойно.
И все пак, между турчина и латинина гърците ще предпочетат турчина.
"От ревност за независимост Византийската църква повикала неприятеля, предала му Империята и Християнството“, защото, както писал още през 1385 г. константинополският патриарх на папа Урбан VI, той оставял на Гръцката църква „пълна свобода на действие“ и това била решителната дума.
Фернан Гренар, от когото вземаме този цитат, добавя: „Покоряването на Константинопол от Мохамед II било триумф за патриарха, който бил против съюза.“ Впрочем Западът познавал твърде добре тази антипатия на Изтока. „Тези схизматици - пише Петрарка - се страхуваха от нас и ни мразеха и в червата.""
Днес проблемът "европейски Изток - европейски Запад" е жив.
Войната на Русия в Украйна има неподправено цивилизационно измерение. "Третият Рим", "наследникът на Византия" воюва срещу сатанизирания Запад. Западът помага на Украйна, защото това е "фронтовата линия – тиранията, срещу живота на свободните хора." Сблъсък на ценности!
Не само тази война!
Не става дума само за Русия или Турция. Засяга и нас.
Няма да се спирам на такива въпроси като Шенген и камарата от подобни, включително и експлоататорските, защото никой не ни е крив, че не умеем да защитаваме интереса си. Било поради глупост, било поради продажност, а най-паче поради "сблъсък на ценности". Разминаването е видимо - от състоянието на тротоарите, през законодателството, чак до Истанбулската конвенция....
Как, при съхранена идентичност, да станем не само геополитически неделими от Запада?
Какво да направим, за да бъдем признати от Запад за Запад? (Не просто като негово парче - пазар, източник на някакви суровини и удобна територия!)
Гърция е успяла. Значи и ние можем!