След негови секретни срещи с Брежнев и виетнамски комунисти прекратяват войната във Виетнам

Вслушват се в съвета му и отменят операция "Патешка кука" - бомбардиране на Ханой

Хенри Кисинджър, който наскоро предложи план за прекратяване на войната в Украйна и предотвратяване на нова световна война, е може би човекът, участвал в най-много тайни преговори в живота си. Не само защото е на 99 години. Дискретните срещи с топполитици от вражески за САЩ страни са неговото амплоа още от младите му години, когато служи в американския Корпус за контраразузнаване към армията от 1946 до 1949 г. И получава чин капитан от резерва на военното разузнаване.

Какъв е той като личност? И

как е възможно да бъде

толкова трудоспособен

на високо ниво пред прага на своето столетие?

В интервю пред легендарната журналистка Ориана Фалачи Кисинджър признава, че никога няма да разкрие себе си. Някои го смятат за най-дружелюбния човек, който винаги е усмихнат, а други — че е труден за комуникация. Но това е само на повърхността. Факт е, че благодарение на неговите усилия се постига успех в множество заплетени международни преговори. Като тези за прекратяване на войната във Виетнам, за което получава Нобелова награда за мир през 1973 г.

Преди да се стигне дотам обаче, той преговаря тайно с Леонид Брежнев и виетнамските комунисти. Именно свръхсекретната визита в Москва, за която не знае дори американският посланик, е ключовият момент за разрешаването на конфликта. Съветският ръководител приема съветника по национална сигурност на президента Ричард Никсън на 21 април 1972 г. в дачата си.

За да не се издаде кой пристига, самолетът на “Еър форс” каца на малко летище край Москва, а не на международното “Внуково”. Качват госта на лимузина и цели 4 дни не напуска имението, разположено точно срещу това на Брежнев. Така е удобно да прекъснат и възобновят разговорите си във всеки момент.

Там американският представител за първи път не поставя като задължително условие за мир изтеглянето на виетнамските комунисти от южната част на страната. С това дава възможност на СССР да съобщи новината на своите партньори и да бъде посредник.

В началото на срещата

Брежнев му предлага

бонбон, за да

разчупи леда,

макар че бързо става ясно, че няма никакво намерение да бъде любезен.

Още повече че Кисинджър минава директно на темата: “Мирът и прогресът в света зависят от нашите две държави. Всеки път, когато има конфликти в различни части на земята, ще си спомняме какво ни обединява, а не какво ни разделя. Това може да стане най-големият успех на срещата на върха (между Никсън и Брежнев - б.р.).

Ние имаме две основни цели. Едната е да се постигне достойно изтегляне на всички наши сили. Второ, да определим времеви интервал между него и политическия процес, който ще започне. Готови сме реалният баланс на силите да реши бъдещето на Виетнам.”

Брежнев също насочва

разговора към темата,

в която се чувства най-комфортно.

Подпитва Кисинджър дали е воювал във Втората световна и продължава със статистика колко много руснаци са загинали и как американците намират живота си за скучен и затова решават да започнат война във Виетнам.

“С най-трудните хора на света”, отговаря съветникът на Никсън. А генералният секретар на КПСС не спира с нападките: “Сега се оплаквате. Съмнявам се, че някой ще помисли, че САЩ наистина защитават тази страна. Войната продължава 8 години, но в името на какво? В името на какво се пилеят пари, в името на какво са убити толкова много американци и хиляди виетнамци? Войната донесе ли нещо положително на САЩ? Със сигурност не.”

Кисинджър разбира, че

преговорите с Брежнев

ще са много трудни.

Още същата нощ изпраща съобщение до заместника си Александър Хейг във Вашингтон, който трябва да го прочете на президента Никсън. В него определя съветския ръководител като твърде нападателен, изключително нервен и нелюбезен. Съобщава, че Леонид Брежнев е препотвърдил позициите на СССР, но държи да се проведе среща на върха. Според Кисинджър тя е по-важна от Виетнам и на нея трябва да се постигне споразумение за ограничаване на въоръжението на великите сили.

Но Никсън не мисли така.

Той е фиксиран върху идеята да бъде преизбран няколко месеца по-късно. Затова Виетнам, където има американски войници, за него е 10 пъти по-ключов въпрос, който трябва да се уреди пръв.

Когато съветникът му се връща от Москва, президентът го порицава: “Как може да отидете в Съветския съюз и да вдигате тостове с Брежнев и Косигин (Алексей Косигин, тогава министър-председател - б.р.), когато руските танкове и оръдия изритват по дяволите нашите съюзници във Виетнам? Виждате ли друг изход? Просто не можем да позволим на Виетнам да провали втория президент (преизбиране на Никсън - б.р.).”

Кисинджър успява

да уреди историческата

среща между

Никсън и Брежнев,

която се състои на 22 май 1972 г. в дачата на съветския генерален секретар и продължава няколко дни. Началото е обещаващо, но щом на 24 май се повдига темата за Виетнам, разбирателството изчезва, става ясно от мемоарите на Кисинджър.

Комунистът запазва стила си от срещата със съветника и напада републиканеца, че страната му иска да унищожи цяла държава,

да убие милиони

невинни хора

и пита: “Как могат методите, които прилагате сега, да се нарекат начин за прекратяване на войната във Виетнам?”. Никсън е категоричен, че се опитват да спрат бойните действия.

След края на срещата той не може да заспи и

в 3 ч. през нощта

си записва на ръка:

“Трябва да удвоим усилията си, за да премахнем всеки проблем, който може да ни въвлече в конфликт. Повече не трябва да имаме нещо друго като Виетнам. Нито една мирна нация не се страхува от Америка - всички нации ни уважават. Нека бъдем достойни за това доверие.”

На срещата в дачата Брежнев и Никсън не успяват да се разберат да се сложи край на войната във Виетнам. Постигат обаче споразумение за спиране на надпреварата във въоръжаването при антибалистичните ракети, което просъществува 30 години.

Бойните действия в азиатската държава са прекратени на следващата година.

За целта Хенри Кисинджър преговаря тайно с виетнамците още от август 1969 г. чрез френския дипломат Жан Сентени. Първата му среща с висш виетнамски представител – Ксуан Тхуи, е на 4 август 1969 г. в апартамента на Сентени в Париж. Паралелно с това седмично се провеждат полулегални сесии в хотел “Мажестик”, в които участват американци, северновиетнамци и южновиетнамци.

Тезата на САЩ е, че

огънят трябва да се

прекрати в цял Индокитай,

като се предвиди разумен период, в който войските да се изтеглят окончателно, да се освободят американските военнопленници и да се проведе конференция за бъдещето на полуострова. “Окончателно изтегляне” към онзи момент означава комунистите да напуснат Юга, въпреки че Ханой отрича да има каквито и да било военни части там. Както стана ясно, последното условие е пропуснато на прословутата среща на Кисинджър и Брежнев.

Още преди това съветникът на Никсън започва редовни разговори с Ле Дък Тхо, член на политбюро на компартията в Ханой. Понякога чрез посредник, друг път — директно. Междувременно във Вашингтон се разиграва друг сценарий.

На 5 май заместникът на Кисинджър — ген. Александър Хейг, свиква среща и съобщава, че е 98% сигурен, че президентът ще нареди бомбардиране на Северен Виетнам и всички трябва да отменят ангажиментите си за уикенда.

Това е част от операция Duck Hook (Патешка кука – б.р.), получила при военните код Pruning Knife (Нож за подрязване - б.р). Тя е планирана в случай че Северен Виетнам не се съгласи на условията на Вашингтон по време на Парижките мирни преговори. Планът включва бомбардировка на Ханой,

миниране на пристанище

Хайфонг и разрушаване

на дигите и бентовете

по Червената река с цел нарушаване на хранителните доставки за Северен Виетнам.

Към 17 октомври 1969 г. Кисинджър препоръчва операцията да не се провежда. Ричард Никсън се съобразява и решава да изостави плана. Причините — не е сигурно колко ефективен ще е той. Освен това обществената подкрепа в САЩ за войната намалява и акцията може да постави Съединените щати в капан.

Против са още министърът на отбраната и държавният секретар.

В крайна сметка мир е постигнат, американските войски се изтеглят от Виетнам, а Кисинджър и Тхо получават Нобелова награда за мир.