99-годишният гуру на геополитиката сложи на масата идеи за мирен процес

Патриархът на американската дипломация, 99-годишният Хенри Кисинджър, излезе с предложение за преговори за мирен план за прекратяване на войната в Украйна.

Статията му в “Спектейтър”, озаглавена “Как да избегнем нова световна война” предизвика реакции на високо ниво по света.

"Първата световна война беше един вид културно самоубийство, което унищожи възхода на Европа. Лидерите на Европа сомнамбулстваха – както беше казал историка Кристофър Кларк – в конфликт, в който никой от тях нямаше да влезе, ако можеха да видят края на войната през 1918 г. През изминалите десетилетия те изразиха съперничеството помежду си, създавайки два вида алианса, чиито стратегии бяха свързани със съответните графици за мобилизация. В резултат на това, през 1914 г. убийството на австрийския престолонаследник в Сараево, Босна от сръбски националист, се превърна в причината за ескалация във война, която започва, когато Германия изпълнява своя всеобхватен план да победи Франция, като атакува неутрална Белгия в другия край на Европа.

Нациите в Европа, недостатъчно запознати с това как технологиите са подобрили военните сили, пристъпиха към безпрецедентно взаимно опустошение. През август 1916 г., след две години на война и милиони жертви, основните сили на Запад (Великобритания, Франция и Германия) започват да проучват перспективите за прекратяване на касапницата.

Тъй като нито един възможен компромис не можеше да оправдае вече направените жертви, и защото никой не искаше да създаде впечатление за слабост, различните лидери се поколебаха да инициират формален процес за мир. Следователно те се стремяха към американско посредничество. Проучванията на полковник Едуард Хаус, личен пратеник на президента Удроу Уилсън, разкриха че мир, основан на модифицираното статукво, е достижим. Въпреки това, Уилсън, макар и нетърпелив да предприеме посредничество, се забави до след президентските избори през ноември. Дотогава британската офанзива в Сома и германската във Вердюн бяха довели до още два милиона жертви.

По думите от книгата на Филип Зеликов, дипломацията се е превърнала в пътя, по който по-малко се пътува. Войната продължи още две години и взе още милиони жертви, като безвъзвратно навреди на установеното равновесие в Европа. Германия и Русия попаднаха под революционен натиск; австро-унгарската държава изчезна от картата. Кръвта на Франция изтече до последната капка. Великобритания пожертва значителна част от младото си поколение и от икономическите си възможности за нужната победа. Наказателният Версайски договор, който сложи край на войната, се оказа далеч по-крехък от структурата, която замени.

Намира ли се днес светът в подобна повратна точка в Украйна, тъй като зимата налага пауза на мащабните военни операции там? Неведнъж съм изразявал подкрепата си за общите военни усилия за прекратяването на агресията на Русия в Украйна. Но наближава времето да се надграждат вече осъществените стратегически промени и да се интегрират в нова структура за постигане на мир чрез преговори.

Украйна се превърна в основна държава в Централна Европа за първи път в съвременната история. Подпомогната от своите съюзници и вдъхновена от своя президент Володимир Зеленски, Украйна затрудни руските конвенционални сили, които надвиснаха над Европа след Втората световна война. А международната система – включително Китай – се противопоставя на заплахата от страна на Русия, на използването на ядрените й оръжия.

Този процес постави под съмнение първоначалните въпроси, свързани с членството на Украйна в НАТО. Украйна се сдоби с една от най-големите и ефективни сухопътни армии в Европа, оборудвана от Америка и нейните съюзници. Мирният процес обаче трябва да свърже Украйна с НАТО. Алтернативата за неутралитет вече не е смислена, особено след присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Ето защо през май препоръчах да се установи линия за прекратяване на огъня по границите, които съществуваха в началото на войната. Така Русия щеше да се откаже от завоеванията си, но не и от териториите, които окупира преди почти десетилетие, включително и Крим. Тeзи територии биха могли да бъда предмет на преговори след прекратяването на огъня.

Ако линията на разделение между Украйна и Русия отпреди войната не може да бъде постигната чрез военни действия или чрез преговори, тогава би могло да се прибегне до принципа на самоопределение.

Референдумите за самоопределение под международен контрол биха могли да се приложат, особено в размирните територии, които през вековете многократно са преминавали от едни ръце в други.

Целта на мирния процес би имала два ключови елемента: да се утвърди свободата на Украйна и да се определи нова международна структура, особено в Централна и Източна Европа. В крайна сметка Русия трябва да намери място в този ред.

Някои предпочитат да се стигне до резултат, при който Русия е обезсилена от войната. Аз не съм съгласен. При цялата си склонност към насилие Русия е дала решаващ принос за световното равновесие и за баланса на силите в продължение на повече от половин хилядолетие. Нейната историческа роля не бива да се омаловажава. Военните неуспехи на Русия не премахнаха глобалния обсег на нейния ядрени оръжия, които й позволяват да заплашва, че ще пристъпи към ескалация в Украйна. Дори ако този неин потенциал бъде намален, разпадането на Русия или унищожаването на способността й да води стратегическа политика може да превърне нейната територия, простираща се на 11 часови зони, в оспорван вакуум. Съперничещите си общества може да започнат да разрешават своите спорове чрез насилие. Възможно е и други да се опитат да разширят претенциите си, прилагайки сила. Всички тези опасности биха влошили ситуацията поради наличието на хиляди ядрени оръжия, които правят Русия една от двете най-големи ядрени сили в света.

Тъй като световните лидери се стремят да сложат край на войната, в която две ядрени сили спорят за конвенционално въоръжена държава, те следва да разсъждават върху въздействието на този конфликт и върху дългосрочната стратегия за изкуствен интелект. Вече съществуват автономни оръжия, способни да определят, оценят и установят възприемани от самите тях заплахи и по този начин са в състояние да започнат собствена война.

След като линията в тази сфера бъде пресечена и високите технологии станат стандартно оръжие – и компютрите станат главните изпълнители на стратегията – светът ще се окаже в състояние, за което все още няма установена концепция. Как могат лидерите да упражняват контрол, когато компютрите сами дават стратегически инструкции в мащаб по начин, който по своята същност ограничава и заплашва човешкия принос? Как може цивилизацията да бъде съхранена на фона на такъв водовъртеж от противоречива информация, възприятия и разрушителни способности?

Все още не съществува теория за това и усилията по тази тема тепърва ще се развиват – може би защото смислените преговори биха могли да разкрият нови открития, които сами по себе си представляват риск за бъдещето. Преодоляването на разминаването между напредналите технологии и концепцията за стратегии за контролирането им, или дори разбирането на цялостните последици от тях, е също толкова важен въпрос днес, колкото и изменението на климата, като се нуждае от лидери с владеене както на технологиите, така и на историята.

Стремежът към мир и ред има два компонента, които понякога се смятат за противоречиви: стремежът към елементи на сигурност и изискването на актове за помирение. Ако не можем да постигнем и двете, няма да можем да постигнем нито едното, нито другото. Пътят на дипломацията може да изглежда сложен и разочароващ. Но напредъкът изисква както визия, така и смелост да се върви по него."

Киев: Той все още не е разбрал нищо

Украинското правителство реагира бурно на предложението на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и го определи като “опит за умиротворяване на агресора”.

“Г-н Кисинджър все още не е разбрал нищо... нито природата на тази война, нито нейното въздействие върху световния ред”, каза в Телеграм Михайло Подоляк, помощник на украинския президент. “Рецептата, за която бившият държавен секретар призовава, но се страхува да изрече на глас, е проста: да се успокои агресорът, като се пожертват части от Украйна с гаранции за ненападение срещу останалите държави от Източна Европа”, добави той. 

“Кисинджър е уважаван държавник и политолог. В същото време всички разбират, че той вече е патриарх на американския политически елит”, заяви в интервю за частната руска телевизия RTVI Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет за международни отношения.  Според Кортунов обаче в този момент едва ли може да се говори за варианта, предложен от Кисинджър - той би изисквал твърде много отстъпки и от двете страни.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви в интервю за американската телевизия Пи Би Ес, че не се очертават преговори за мирно решение на конфликта в Украйна и че той не вижда “сериозно отношение от страна на руснаците” към евентуалното започване на подобни консултации.

По-рано съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза, че според Белия дом моментът за започване на мирни преговори за Украйна все още не е настъпил.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че войната в Украйна може да отнеме много време, но ще “приключи на масата за преговори”. Всяко решение трябва да гарантира “победата на Украйна като суверенна, независима държава”, подчерта Столтенберг.