Според мен, като се замисля, един от нашите национални проблеми е така нареченият "фейк" език. Вредоносно и коварно прилепало, което се закачва с голяма леснина върху устата на говорившите хора. Започва се от гимназията, а може би и преди това. Основното сечиво на фейка, е че отучва хората да говорят нормален български, а вероятно и всеки друг език. В толкова възхваляваната училищна система от десетилетията назад, са внедряваше схоластичен изкуствен език, който беше считан за толкова съвършен, че неговата употреба бе условие за влизане във висше учебно заведение при кандидатстване. За целта бяха образувани строги филтри и приемни изпити, където само най-квалифицираните и остроумни в практикуването на "фейк" език и писане на лъжливи литературни теми, можеха да се класират за дисциплини като философия, история, право или различни хуманитарни дисциплини. Освен децата на ДС и Партийната номенклатура, разбира се, които даже нямаше нужда да се квалифицират на приемен изпит. Лъжливите литературни теми, всъщност мъртвородени клишета с партиен привкус, идеологемите и "анализите" на литературни партизански произведения, бяха средство за пречупване на независимата мисъл, залог за успешен старт в живота и напредък в сферата на журналистиката,педагогиката и обществените професии.

За Инжинерство, Физика или Медицина, Слава Богу - не чак толкова!

Днес, за хленчещите поради "кончината" на "великото'' и безплатно българско образование при Социализма, тези спомени са източник на носталгични ридания.

Няма вече значение какво е било обаче, а какво е останало и се е загнездило в съзнанието на милиони ущърбени от Прехода неудачници. Това, че днес те са останали неоценени, лошо платени и озлобени не е проблем на Демокрацията, а на тяхното собствено поведение. Истинската причина е, че са участвали с готовност в разпространението на лъжи, преподавали са фалшива история, завеждали са катедри по Диамат, а не по истинска философия,престрували са се на журналисти публикувайки приповдигнати фейкове, тогава когато е трябвало да бъде казана истината, писали са лицемерни пиеси и сценарии за пропагандни филми, воювали са на "културния фронт" срещу врага от Запад, писали са литературна и театрална критика, следваща партийната правда и громяща "черните овци".

Когато, някога, за да се образоваш, е трябвало да започнеш с наизустени лъжи и клишета, за да получиш заветната шестица и достъп до желаната специалност, в края на твоят път остават само купчините бездарни лъжи, които си следвал и в които доброволно си участвал.

Продължаваме нататък.

Или по-скоро, се връщаме към изходната точка:

Когато образованите хора в България се научат отново да говорят разбираем, красив и човешки език, както го говореха и пишеха онези просветени българи преди да бъдат унищожени и изтрити от новата "класа хегемон" дошла на власт върху съветски танкове; когато се възвърне усета и култа към изящното и поетичното в нашия език, а словото в публичната и образователната област остане във владение на онези, които го тачат и

са в състояние да го използват с вещина и истинска любов, за да го предадат на следващите поколения необезобразен; когато изгребем от училището и от мазетата на публичния говор и последните идиоми на социализма и наследилият го вулгарен език на рап и чалга културата, заплашващи да доубият родната ни реч, превърната за половин век в безплодна пустиня; тогава ще престане най-сетне хленча и самото мислене на българина ще започне да пропуска светлина отгоре, а в душата му ще просветне надежда след мрака. Защото истината е, че най-големия Враг на човека е Лъжата, а тя прониква през езика. Не е случайно това, че на старите стенописи тя е изографисана с раздвоен език.

*От фейсбук