Развинтеното въображение води до "чакалнята" на FlightRadar

Голямо тръшкане по темата Нанси Пелоси посетила република Китай. Това е т. нар. Тайван. Чак в популярното приложение за следене на полети FlightRadar направили "чакални", за тези които искат да следят къде ще кацне уважаваната госпожа.

До 1971 година републиката на генералисимус Чанкайши е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Чанкайши е до Чърчил и Рузвелт на конференцията в Кайро за следвоенното устройство на света. Република Китай подписва споразумението от Дъмбъртан Оукс, което дава начаото на ООН.

Тъй наречената китайска карта, разигравана от Хенри Кисинджър и Ричърд Никсън през седемдесетте години на ХХ век е да се установят отношения и да се получи международно признаване на Народната република на територия на континентален Китай.

Сякаш американските демократи (Нанси Пелоси, както и Джо Байдън са от Демократическата партия и поради възрастта им със сигурност са очевидци на онези паметни събития) отново вадят китайската карта, но на обратно. Изглежда сякаш, че намекват на Пекин да се държи умната в други световни конфликти.

Цялата външнополитическа доктрина на Народната република е изградена върху изречението "Китай е един и Тайван е част от него". Което не означава, че Пекин ще нападне Тайпе някога, освен в нечие развинтено въображение.

Китайците не са глупави хора и представата за тях като някакви мрачни наследници на бандата на Четиримата, чакащи световните сили да проявят слабост, за да тръгнат да завоюват територии, каквито и без това си имат. Това може да я вярно за руснаците, които експлоатират неограничен евтин ресурс, което понякога води да временни(надяваме се) умопомрачения.

Обратното, комунистически Китай съществува и преуспява благодарение на световната търговия, което води до патологичен рационализъм. А търговия и военни действия са несъвместими - видя се и в Украйна. Въпреки, че се появи някаква войнствена риторика, Пекин е по условие миролюбив. Китайската комунистическа партия е най-големият капиталист на планетата и тя иска търговия, а не победа в гражданската война от преди 100 години.

А освен всички друго край КНР има много добре въоръжени армии. На Южна Корея, на Япония, на Тайван, Индия и Пакистан, най-силната част от американския флот, на Австралия и Нова Зеландия. Изобщо не е сигурно, ако стане наистина сблъсък, кой ще излезе победител от него.

В Пекин няма демокрация(като изключим в албума на Gunsnroses), но със сигурност има високоразвит капитализъм. Ако трябва за нещо да се тревожим допълнително това е Сърбия и Косово.