Точно когато отношенията трябва да се променят, Ричард Никсън пада от власт, а един гений от US фирма вижда огромен потенциал в острова

В периода 1969-1971 г. отношенията между Китай и СССР се влошават и по съвет на държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър президентът Никсън решава да се възползва от това, като привлече Поднебесната империя на своя страна.

През 1970 г., за да намалят риска от ядрена война, Никсън и Кисинджър търсят как да спечелят доверието на Китай.

В архивите са запазени документи как Кисинджър се опитва с тиха дипломация чрез свои познати политици в Пакистан и Румъния да си осигури срещи на високо ниво, за да уреди на Никсън

срещи с Мао Дзедун

и Джоу Енлай.

Още тогава обаче Кисинджър се сблъсква с искането на Китай да контролира Тайван. От друга страна, Никсън не иска САЩ да се откажат от острова, но знае, че визитата му зависи от това.

На 9 юли Кисинджър се среща с Джоу, но не използва формулировката, че "Тайван е част от Китай". Архивни документи сочат, че той добавя -

САЩ не защитават решение “за два Китая, или един Китай, един Тайван”.

Именно затова Джоу казва, че е оптимист за китайско-американското сближаване. "Перспективата за решение и установяване на дипломатически отношения между нашите две страни е обнадеждаваща", заявява Джоу.

В мемоарите си Кисинджър отбелязва лаконично, че Тайван е споменат накратко само по време на първата сесия.

Но в записа на срещата

той се отрича от независимостта на Тайван и поема ангажимент да изтегли две трети от американските военни от острова след края на войната във Виетнам. Накрая добавя, че очаква двете страни да уредят политическия въпрос в рамките на първата половина от втория мандат на Никсън.

Американецът не казва какво това ще означава за дипломатическите отношения на САЩ с Тайван, но очакванията на Джоу са, че Белият дом ще прекъсне отношения с Тайпе. Кисинджър пък се надява, че проблемът ще избледнее

с мирна "еволюция",

когато Китай се обедини с Тайван. Но не става така. През 1974 г. Никсън е принуден да подаде оставка, а новият президент Джералд Форд не допуска Кисинджър да доведе замисъла си докрай и да нормализира отношенията между Пекин и Вашингтон.

Републиканците са против Америка да се откаже от Тайпе и Кисинджър решава да замълчи завинаги за разговорите си с Джоу за Тайван. Едва след като данните са разсекретени, става ясно, че Белият дом е бил на крачка да се откаже от Тайпе в името на това светът да стане едно по-безопасно място.

Същата тази 1974 г. е ключова по още една причина.

Шефът на водещата по това време щатска компания Radio Corporation of America -

обект на интерес от всички разузнавания

по света, обсъжда идеята да изгради в Тайван индустрия за производството на чипове. Човекът е роден в Китай и смята, че любознателните тайванци ще подпомогнат възхода на компанията. Започват обучения, инвестиции.

11 години по-късно, също роденият в Китай, но работещ за друга американска компания за чипове - Texas Instruments Inc - Морис Чанг е поканен да оглави технологичното развитие в Тайван. Затова три години по-късно той създава TSMC, а държавата става основен акционер. Чанг е визионер и вижда далеч в бъдещето, затова стратегията му е да произвеждат чипове за индустрията, която тепърва ще се нуждае от все по-мощни и по-мощни полупроводници.

В момента благодарение на тази фантастична компания

Тайван създава 92% от най-модерните чипове в света.

Единственото ограничение, което Тайпе поставя пред тези иновативни фирми, е никога да не изнасят производствата си в съседен Китай.

Затова, когато САЩ ограничават достъпа на Поднебесната империя до модерни чипове, най-естественото нещо е Пекин да се обърне към Тайван,

сещайки се, че има права над острова

Вероятно някой ще заподозре Америка, че отново се държи като световен полицай, но истината е по-прозаична. 42 нации подписват споразумението от Васенаар, което ограничава разпространението на стоки с двойна употреба - най-вече военна. Именно с този документ САЩ и партньорите му постигат съгласие да се прекрати износът на модерни полупроводници към Китай.

Целта е Поднебесната да не може да вкара в индустрията си мечтаните 5-нанометрови чипове и изглеждащите невъзможни сега 2-нанометрови чипове.