“Калата си беше тарикат. Винаги успяваше да постигне каквото иска чрез един много смешен трик - шмекерлък!”, признавала Стоянка Мутафова

С първия си кинохонорар изкарва акъла на майка си. Тя е сигурна, че е тръгнал по лош път, и го заставя да спре да краде

Па на мене през ум не ми е минавало да ставам артист, ма! Знаеш ли какъв исках да стана? Кондуктор, че да се возя!

Това споделя приживе големият актьор Георги Калоянчев на своята сценична половинка Стоянка Мутафова. На 18 декември се навършват точно 20 години от смъртта на Калата, както го наричаха всички, а Крикор Азарян някога го определя като национално богатство.

И макар да разказва, че не е копнял да бъде артист, той буквално узурпира сцената като некоронования цар на Сатиричния театър, като не пощадява и киното от силното си присъствие. Влиза във всякакви роли - включително тази на Бог (във филма "Бяла магия" на Иван Андонов).

Скромно прохождайки някога като артист, с нарастването на популярността му и придобиването на власт над публиката той започва да се държи като истински цар, който налага претенциите си дори на самия Тодор Живков.

"С апартамента на Калата какви циркове бяха! Щото първо му бяха дали жилище близо до циганската махала и искаше да го смени. Ама как станааа - свидетелства Стоянка Мутафова в книгата си "Смях и сълзи" от Милена Нейова. - Всеки десети септември, един ден след девети, Живков ни събираше нас, сатириците, на връх Баба. Там навремето е бил техният партизански район. И правим всичко както е било - ядем от едни кастрони партизанска чорба, готвена от Митка Гръбчева, а дъщеря й разнася. И Калата, докаросал се с един нов шлифер и както е полегнал и сърба от канчето, па се оля, ха-ха, ама целият. Ле-лееей, Живков като се притесни. Обаче Калата голем гявол, намери момента да си каже, че не му харесва новият апартамент. Живков се тюхка, вайка се:

- Ох, Калоянчев, съжалявам. Кажи какво искаш? Готов съм всичко да ти дам!

- Ще дадеш, как няма да дадеш. Туй нов шлифер! Онзи ден съм го облякъл за пръв път!

- Аууу, сериозно ли, кажи какво искаш?

- Искам нов апартамент. Каква е тази циганска махала, дето си ме подредил?

- Така кажи, беее! Ела в понеделник при мен.

- Неее, утре!

- Ама утре е събота!

- Няма значение, утре!

И оня рече:

- Добре, само заради тебе. Утре съм в кабинета и ще те чакам.

Да, да, да, за да му угоди, Живков си отвори кабинета в събота! И така нашият се намърда точно над нас, на четвъртия етаж. Оттогава заедно живеем тук. Та с две думи, Калата си беше тарикат. Винаги успяваше да постигне каквото иска чрез един много смешен трик - шмекерлък! И успяваше!"

Калоянчев сякаш с лекота влиза под кожата на мнозина. Съпругът на Мутафова - Нейчо Попов, също бил луд по него.

"- Много е талантлив, Стояно, много е талантлив! Нямаме - вика - такъв артист!

И верно, друг такъв нямаме. Такъв усет имаше у себе си, нещо първично и много силно. Но и завистта му беше много голяма."

Според актрисата Калоянчев не понасял някой да свети така силно, както него. Искал да бъде най-най-най. Не можел да скрие тези си чувства както към нея, така и към Георги Парцалев, които не му отстъпвали.

Постигнал статут на артистично божество, преди да усети вкуса на успеха, Калоянчев е бил съвсем плах. Самият той е признавал, че през първите седмици като студент в Държавното висше театрално училище (ДВТУ) при проф. Стефан Сърчаджиев не знае на кой свят се намира.

Трудно му е да се адаптира в столицата и сред другите кандидат-звезди, които били много нахакани, а той седял отстрани като аутсайдер.

Един ден една актриса от Бургаския театър отишла при него и директно го посъветвала: "Слушай, момче. Нашата професия иска малко нахалство. Благородно нахалство! Ако си седиш и се спотайваш, никой няма да те забележи. Ще излезеш веднъж, два пъти, три пъти... Може да се изложиш, да пропаднеш. Но пак ще излезеш. Бъди напорист, няма да се предаваш!".

Любопитното е, че той е вторият дописан с молив след Коста Цонев във вече изложения на таблото списък на приетите студенти за първия випуск на ДВТУ. Бройката била надвишена и някой трябвало да отпадне, а самият Калоянчев не се съмнявал, че ще бъде той, защото бил най-кльощав, най-невзрачен и дребен. Само че един ден в поделението, където е войник, идва Спас Джонев, тогава актьор в Бургаския театър, и лично му дава телеграмата, в която пише, че е приет.

И така името, изписано с молив, той в крайна сметка ще позлати с аплодисменти и признания.

Назначен е в Народния театър още преди да завърши. Впоследствие през 1957 г. Калоянчев става един от основателите на Сатиричния театър заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Григор Вачков и др.

И макар да е сред повелителите на смеха на сцената, в киното се изявява с далеч по-драматични роли. Дебютира пред камерата в образа на циганчето Сали в "Утро над родината" - третият поред филм на социалистическата киномашина. Възнаграден е солидно с хонорар от 80 хиляди лева. Като добър син той веднага праща 20 хиляди на родителите си в Бургас, а майка му полудява и веднага се качва на влака за София. Още от перона тя започва да го мъмри: "Не са добри тия работи, Гошо! По лош път си тръгнал, мама! Откажи се от туй нещо, докато не е станало късно! Най-лошото на света е да крадеш, Гошо!".

Калата едва успява да убеди майка си, че напълно честно ги е изкарал тези пари и няма за какво да се притеснява. Жената, която е била твърдо против синът й да се занимава с актьорство, по-късно отсича, че 11 деца да има - всичките би ги направила артисти. Естествено, до последно тя е и най-големият почитател на Калоянчев, макар и тримата й синове да споделят професията, за нея няма по-талантлив и уникален от него и никой друг артист не може да му е равен. За любовта на Калата майка му някога си съперничела само с жена му Валя, но битката поначало била изгубена от снахата, защото за актьора никой не можело да измести от пиедестала в сърцето му неговата първа дама. Съпругата му била втора, но не по-малко значима. Двамата се запознават в театъра, когато тя е на 19 г., а той на 28 г. Един ден хубавицата Валя направо директно попитала Георги кога ще се оженят, а той отвърнал: "Днес какво е, събота ли? В сряда се женим!". И стават съпрузи.

Някога тя също мечтаела да стане актриса, но се отказала от намеренията си заради своя мъж, който искал жена му да се грижи за спокойствието му у дома, а не да му бъде спътница в призванието. Така Валя се отдава изцяло на ролята си на съпруга, домакиня и майка на синовете им Ивайло и Явор, като не работи нищо друго никога, а нейната жертва позволява на Калоянчев да се раздава на макс в театъра и пред камерата. Когато първият им син е само на шест месеца, актьорът получава и първата си главна роля във филма "Димитровградци". Жена му един ден отива на снимачната площадка в Димитровград да погледа Калата в действие, но точно в този ден той трябва да заснеме с колежката си Мария Русалиева епизод с целувка. Не се получава от първия път и режисьорите Никола Корабов и Дучо Мундров искат цели 11 дубъла. Докато се приключи с тази агония, Калата заварва Валя обляна в сълзи.

"Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо?", хлипа тя неутешимо, а той настоява: "Ами то е само на кино, Валя".

В крайна сметка вярната съпруга преглъща ревността си и отдава живота си на грижите за своя любим.

Последват емблематични роли и сериозни изяви в киното за Калоянчев. Само до 1999 г. той се превъплъщава в 80 различни персонажа пред камерата. Записва се и като рекордьор в тв поредици, като играе още в първия сериал на БНТ - 12-серийния "Семейство Калинкови", заснет през 1966 г. По план трябвало да играе и Митко Бомбата в "На всеки километър", но заради натоварения му график шансът се усмихва на Григор Вачков. Участва и в най-дългата по времето на социализма поредица на съвременна тема - 20-серийния "Дом за нашите деца", който после продължи в още пет серии като "Бащи и синове". За последно на екран се появи редом отново до Стоянка Мутафова в "Столичани в повече".

Само 26 дни не стигат на Калоянчев да навърши 88 г. Смъртта не пожелава да изчака. Големият актьор си отива след битка с рак на дебелото черво. Накрая му е толкова тежко, че дори не може да се храни. Според негови близки и приятели той се разболява след преживения стрес, когато през 2000 г. причинява катастрофа, в която загива 63-годишна жена. Инцидентът става на магистралата до Бялата чешма, на Петолъчката. Там автобусът, с който жертвата пътувала от Варна, бил спрял за почивка, а жената се запътила към чешмата на отсрещната страна, промушвайки се под мантинелата. Калоянчев не успява да предотврати удара. В колата с него са съпругата му Валя и Стоянка Мутафова, пътували за Павел баня. Актрисата си спомня, че след този случай Калата вече не е същият - побелява изведнъж. И постоянно повтаря, че не може да забрави и че в главата му е само това. Той предлага на семейството на загиналата да им помогне някак, но те не искат нищо.

В последните си години Калоянчев страда много за сцената, от която се оттегля през 2007 г. заради влошеното си здравословно състояние. Не желае да ходи в театъра, защото не иска никой да го вижда такъв - грохнала сянка на себе си. Държи хората да го запомнят в силата и блясъка му - несравним с никого, национално богатство, некоронован цар.

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: “Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин… (Из Монологът на един артист).