Масата на обществената нетърпимост и кризите в държавата катерят своя връх. Предстоят опити за съставяне на правителство. Назряло е времето за трудни, болезнени, компромисни, но необходими решения.

Не разчитам повечето от приятелите ми в социалните мрежи да помнят, но аз защитавам една теза още от времето на Реформаторския блок. А тя е за дясна коалиция между градската десница и ГЕРБ. На същите позиции съм и сега. И това няма нищо общо с видимото ухажване на „Демократична България“ /ДБ/ от страна на ГЕРБ в последно време, както и с моята политическа ориентация.

Вместо това, лидерите на РБ разбираха коректива като публично и демонстративно критикарстване и закани до степен "Ще извиваме ръце". Но като малък коалиционен партньор през 2014-2016 година получиха несъразмерно много министерски кресла и право да провеждат свои политики. И Борисов беше добър. За Христо Иванов той беше „шефе“, а с Радан Кънев бяха в топла връзка. Сега, в новата конфигурация ДБ отново анти ГЕРБ риториката е водеща.

А защо те, а не БСП - никой не знае. Сегашната сглобка от малки партии, наречена  ДБ вместо ясно да заяви политическо лице и идеологическа основа си постави по твърденията на собствените си лидери първостепенна политическа цел демонтажа на корумпирания модел на ГЕРБ. Ами това не може да бъде нито идеология, нито политическа платформа.

Затова и стоите на едно място - въртите се между 6 и 8 % одобрение вече 13 години. С различна амплитуда - от 160 до 300 000 в зависимост от това кой е на политическия терен. В този смисъл не ви ли омръзна който случайник влезе в политиката да ви изпреварва като спрял на банкета трактор? То не бе Бареков, ИТН, Възраждане и "Продължаваме промяната".

Разберете, ПП е хартиено корабче. Но вие се лепнахте за него не толкова защото отговаря на политическата ви ориентация /доколкото я имате/, а за да търсите съмишленици по основната ви партийна повеля: "Всички срещу ГЕРБ".

Това хартиено корабче, този бумажный солдат, тръгнал с комсомолски плам и революционен устрем да оправя държавата най-вероятно скоро ще подгизне и ще потъне. ПП бяха избрани на крилете на емоцията за нещо ново и спасително точно толкова сериозно и разумно, колкото и ИТН, когато станаха първа политическа сила. И те точно като ИТН са популистка и несистемна партия. И те като ИТН изгубиха следващите избори и може би на по-следващите като ИТН ще се спихнат съвсем.

Разбирам, сега е трудно, почти невъзможно да се подкрепи ГЕРБ. Защото образно казано ползвахте кредита от враждебното си отношение към тях за да поддържахте един относително стабилен електорат. Е, рано или късно кредитите се връщат. Но е трудно, защото най-твърдите ви членове и симпатизанти са опряли дулото в слепоочието на ръководството. И няма мърдане. Лидерите, ако са истински лидери водят своите привърженици, а не ги следват.

И запомнете, за Бога - крайностите в политиката раждат крайности в електората. Във футбола им казват "ултраси".

И тъй като наистина ДБ държи ключа за съставяне на правителство, каквото искат не само 70% от българите, но безусловно го налагат и кризите, в които се намираме, съответните им ръководни органи да решат как да използват този ключ.

Познавам лично лидерите им и зная, че поне са информирани хора. В петък в бтв една от най-опитните ни социоложки и определено симпатизант на т.нар. дясно Боряна Димитрова в прав текст заяви, че с отказа си да подкрепят проф. Николай Габровски едни партии проявяват тоталитарно мислене от нашето минало. "Аз не споделям този революционен болшевишки плам , че личността няма значение," твърди социоложката. А личността на Габровски и подбраният от него екип имат значение.

Тук логически стигаме до поведението на ГЕРБ и компромисите в търсене на изход от кризите. От водещата партия направиха редица отстъпки, а с номинацията на проф. Габровски и неговия експертен кабинет от министри отвориха докрай ветрилото за най-широко съгласие. А черешката на тортата е ангажиментът на известния ни неврохирург, изказан публично по въпроса за съдебната реформа и главния прокурор. Цитирам дословно: " Аз лично се ангажирам с това да се търси конституционно мнозинство, за да се създадат механизми за контрол над главния прокурор. Аз ще бъда гарантът за това."

Излишно е да напомням, че колкото и това да е негова лична позиция, без подкрепата на ГЕРБ в пленарна зала няма как да стане. Което означава, че Борисов е дал зелена светлина на обещанието.

Това изцяло би трябвало да удовлетворява изискването на ДБ за съдебна реформа и контрол върху главния прокурор, с което лягат и става и комай е единствената им политическа теза като аргумент против ГЕРБ. Тогава?

ДБ вече няма нито един пункт, по който програмите и приоритетите им с ГЕРБ да се различават. Обратното, поне доколкото съм запознат, икономистите на ДБ са против бюджетната философия на Кирил Петков и компания. А бюджетът е концентриран израз на политиките.

Ето затова ДБ трябва да реши какво да прави с ключа, който държи: или да отвори вратата към мнозинство и правителство за стабилността на България, или да отиваме към нови избори и през март да се окажем пред същата дилема, но няколко изгубени месеци по-късно и с рейтинг на парламента под санитарния минимум и на ръба на разпада.

В заключение: реално погледнато ДБ регистрира победа. Не е малко да накараш ГЕРБ да е готов на съдебна реформа и контрол над главния прокурор. Сега въпросът е дали искат да са на масата, или в менюто. Защото е всеизвестно, че за да реализираш важните си политики, трябва да си в управлението, а не в опозиция.

Помислете още веднъж. Защото, както казва Божанката, това ще остане в архивите и в стенограмите и ще се помни.