Преди няколко години работата ме отведе в Уганда. Трябваше да проверявам как се изпълняват от местни неправителствени организации програмите ни за помощ на деца, заразени с вируса на CПИН.
Програми за десетина милиона долара. Докато спорехме с местните партньори кое е направено както трябва и кое не, моят приятел Том Бyруку, виден угандийски общественик, ми каза следната африканска мъдрост: "Можеш да закараш насила магарето до реката, но не можеш насила да го накараш да пие от нея..."
Сетих се за Том и магарето му преди няколко дни, когато в Прага присъствах на един голям конгрес. Хората там, експерти и дипломати, обсъждаха темата за хуманитаризма, дали е той на кръстопът, как трябва да се помага, на кого и т.н. Неща, познати на много от читателите, особено в контекста на последните наводнения у нас и на трагедията в с. Бисер.
Но ще оставим Бисер с драмата му настрана - те ще присъстват между редовете. Да видим глобалната картина.

За джоба и сърцето

Когато някъде стане нещо трагично, хората бързат да помогнат. Така е било от времето, когато сме излезли от пещерите, и вероятно така ще бъде, освен ако отново глупостта и алчността не ни върнат пак там. Засега обаче светът дава.
Дават най-вече обикновените хора, дават (понякога и частните компании, дори и у нас), дават и правителствата. Вярно е, това, което дават те, са пари на данъкоплатците, не на депутатите, но това е друга тема. С две думи, ако цунами удари Индонезия или Япония, хората отварят сърцата и джобовете си, и дават искрено. И слава богу.
Според експертите помощта се дели на две групи: хуманитарна и за устойчиво развитие. Хуманитарната помощ е израз на солидарност и състрадание след големи природни бедствия или военни конфликти. Или на смесица от двете, както е в Афганистан и Сомалия например.
През последното десетилетие

средногодишно се харчат
по 14-16 млрд. долара
за хуманитарна помощ

80-85% от тези пари идват от правителствата, останалите са от частни донори - граждани или компании.
Вторият вид добротворчество, известно като официална помощ за развитие, е в рамките на около 60 млрд. долара годишно, въпреки че според ООН са необходими поне 155 млрд.
Структурата на тази "торта" изглежда така: $32 млрд. за най-неразвитите държави; допълнително $7,6 млрд. за Африка (Сахел, Африканския рог и т.н); и $21 млрд. за различни глобални програми - борба с маларията, СПИН, неграмотност и т.н., всичко под шапката на "целите на хилядолетието за устойчиво развитие", както ги дефинира ООН.
Така че, като се съберат общо двата вида помощ, хуманитарната торта е някъде за около $ 76 млрд. средногодишно.
Цифрите варират според интензивността на кризите. В горните суми не влиза двустранната помощ, която отделни държави оказват.

Рязането на тортата
е най-деликатната работа

Африканците обикновено са най-гласовити, защото и най-големите нужди са там. Някои от азиатците се възползват разумно, докато в Афганистан политиците им често плачат, че не им сe дава достатъчно.
Япония или Китай приемат хуманитарна помощ отвън само в крайни случаи, когато не могат сами да се справят с някое природно бедствие. В началото на 2005 г. след катастрофалното земетресение и последвалото цунами Индонезия и Тайланд също не настояваха за международна помощ.
Гордост и предразсъдъци често вървят ръка за ръка. Дори Северна Корея често се опъва, въпреки че там много хора страдат неимоверно... По-бедните източноевропейци като цяло са скромни в исканията и очакванията си, но те са щастливи, че повечето от бедите на африканците ги заобикалят.
Битката за по-голямо парче от тортата обаче е сериозна, защото става въпрос за сериозни пари. Според данни за 2009-2010 г. Судан е получил $1,4 млрд. хуманитарни помощи, Етиопия - $ 692 млн., Сомалия - 573 млн., Демократична република Конго - 567 млн. и т.н.
Най-големият донор в света е Европейският съюз. Като цяло EC и неговите членки осигуряват над 50% от глобалната хуманитарна помощ. През последните 20 г. от съществуването на "хуманитарната ръка" на ЕС (ECHO) над 14 млрд. евро са отишли в над 140 нуждаещи се държави и са помогнали на около 150 млн. души да оцелеят.
Отделно донори като САЩ, Япония, Кувейт, Катaр, Турция и т.н. също дават огромни пари за хуманитарна помощ.
Но кризата през последните 4-5 години сигурно ще накара много от донорите да преразгледат хуманитарната си политика и не е изключено глобалната торта да се свие, особено частта от парите, които дават правителствата.
За сметка на това средствата от частни компании и индивидуални граждани растат. Само личности като Бил Гейтc и Уорън Бъфет дават повече, отколкото цели групи държави. Американските граждани дават от джоба си всяка година около $750 млрд. за различни благотворителни каузи, предимно вътре в страната, и по този показател се смятат за най-щедрите в света. Изненадващо или не, някои от най-богатите на петрол държави минават и за най-стиснати. Да не им споменаваме имената, че са обидчиви.
Дойде ли ред обаче да се разпределят парите, всяка от нуждаещите се държави се старае да има свое "лоби" сред донорите, за да разчита на подкрепата им в момента на "рязането".

Да има за клана, а ако
остане, и за другите

Естествено, проблемът е не само в размера на тортата, но най-вече в това каква е ползата от нея. Как се инвестират тези пари на солидарността и приятелството в здравето на болни деца и останали без покрив семейства; какъв е дълготрайният ефект от тези пари, отишли в имунизации, храни и дрехи след наводнения, в образователни програми и т.н. Слава богу, голяма част от помощите се разпределят справедливо, но има и изключения.
Който бърка в кацата с меда, иска и да си оближе пръстите. На конгреса в Прага един местен журналист попита служител на "Лекари без граници" (МСФ) случвало ли му се е да му искат подкуп за отвлечен хуманитарен работник или за правото да се осъществява дадена програма на територията на клана (в Судан, Етиопия или Сомалия);

да назначава на работа братовчеди на вожда на клана или на племето...

Тъжно, но факт, и това се случва. Както каза един лекар: "Предпочитам да платя $2000 на шефа на клана, за да мога да спася останалите 2000 гладуващи и болни, отколкото да ги спестя, но болните да умрат.... Зависи как гледате на човешкия живот."
Донорите с право се възмущават и мръщят на подобни практики. Кражби и злоупотреби се срещат. В Шри Ланка местните вестници раздухаха няколко истории за големи злоупотреби с помощи за пострадали от наводнението след коледното цунами през 2004 г. Едни усвояват средства, други присвояват.
(Тази срамна практика е позната и по нашите географски ширини с усвояването на еврофондовете). Да има за нашия клан, пък ако остане за канализация, още по-добре.
Синдромът "Солунска митница" също присъства в хуманитарната сфера: да се докопаш до "хуманитарните пратки".
Знам за държава, в която един уж "европейски" клан искаше да пробута един свой човек на ключова длъжност в ЕС, защото хората от клана искаха да превозват хуманитарните пратки със своите самолети и кораби. Сладка работа, бай Алеко.
Аз лично съм свидетел как $50-милионният посттравматичен рехабилитационен център в Армения, построен след фаталното земетресение през декември 1988 г., постепенно

от супермодерен медицински център се превърна във фитнес център за хора с дебели портфейли, дебели вратове

и още по-дебели златни синджири на тях.
В Луизиaна, след "Катрина" през август 2005 г., ваучерите и парите от дебитните карти, раздавани от Червения кръст на пострадалите в Ню Орлийнс, понякога свършваха в джобовете на тези, които ги раздаваха...
8 тона червен пипер, който аз купих в България (като ръководител на операциите на Международния Червен кръст за бивша Югославия тогава) за обществените кухни в Сърбия по време на войната, бяха позорно изгорени, защото според швейцарската фирма SGS в тях имаше малко пипер и повече други работи. Умрях от срам.
А от Англия ми бяха пратили 100 тона ориз, който също се оказа негоден. И него изгорихме заедно с лютите (и гладни) братя сърби. Да не казвам колко камиона с негодни или отдавна изтекли лекарства съм бил принуден да унищожавам по скъп екологичен начин. За някои доброто донорство е преди всичко добър бизнес...
А сме тръгнали да гледаме как африканските кланови вождове крадели, изнудвали и прахосвали парите на европейците. Сигурно и те има какво да научат от нас в областта на присвояването, не на усвояването. И те искат да са на Солунската митница.