Бившият премиер обвинява Петър Стоянов в къса памет за НАТО

Как новият кандидат за президент надделя през 1996 г.

Първите десни ръководители били подведени да закрепят властта на номенклатурата на БКП/БСП

Първият демократичен президент Желю Желев бил подкрепян от бившето Първо главно управление на ДС, хората на Андрей Луканов в БСП, Ахмед Доган и ДПС, както и от Анастасия Мозер и Стефан Савов. Наследникът му Петър Стоянов пък си е приписал заслугата за подаването на

молбата за

членство в НАТО,

въпреки че било заложено като външнополитически приоритет в документ на СДС преди избирането му.

Така описва събитията от 90-те години експремиерът Иван Костов в спомените си "Политиката отвътре". Не пести критиките си към двамата държавни глави, излъчени от сините. Първия обвинява за кризата в коалицията, преодоляна след 1994 г.а

"Острата вътрешна конфронтация бе между СДС и президента, зад чийто гръб бяха силите на бившето Първо главно управление на ДС, превърнато в Национално разузнавателно управление

начело с Бриго Аспарухов”,

спомня си Костов. Според него до есента на 1996 г. Желев се ползвал с безрезервната подкрепа на Доган и ДПС, на синдиката "Подкрепа", тази на Андрей Луканов и неговите поддръжници в БСП, както и на Анастасия Мозер и Стефан Савов.

В тази обстановка Костов поема СДС след загубата на изборите в края на 1994 г. и се заема да реформира Съюза, но срещу това има съпротива, по думите му.

"На пръв поглед нямахме много шансове - разказва той. - Желев бе започнал битката и нямаше гаранции, че може да се договори с тези,

които с ненавист

бе премазал

през 1992 г.

Затова новото ръководство на СДС се конфронтира остро с президента. Президентските избори през 1996 г. бяха удобна възможност да бъде отстранен от политическата сцена. ДПС го предаде и по-голямата част от техните участници във вътрешните избори не гласуваха за Желев. С победата на Петър Стоянов на предварителните избори за кандидат-президент започна обединението ни."

Тогава Костов ликува, но днес е разочарован и от следващия държавен глава, излъчен от СДС. "25 години по-късно от редица изказвания на Петър Стоянов се оказва, че сам е взел решението за влизане в НАТО и подал молба за членство", продължава с критиките си бившият премиер. И цитира решение на 8-ата национална конференция на СДС от 1996 г., която обявява включването на България в Северноатлантическия пакт като външнополитически приоритет. Потвърден една година по-късно от друг форум на сините.

"Ето един пример за късата памет на българските политици - допълва Костов. - Два пъти - по време на избора на Петър Стоянов за президент и по време на изборите в 1997 г., голямото мнозинство от избиратели гласува за членство в НАТО и ЕС. Тези цели бяха заявени ясно в неговата и на ОДС предизборни платформи."

Бившият премиер е безпощаден не само към своите, но и към останалите политици.