В задълбочени интервюта шефът на ЦРУ, министри

и политици свидетелстват как е убит терорист № 1

Денят е 27 август 2010 г. Трима служители на ЦРУ искат лична среща с директора на службата Леон Панета. По време на тази тайна среща те споделят с Панета, че след почти десетилетие търсене може би са намерили най-издирвания човек в света. В новата книга на издателство "Труд" - "Обратно броене: Бин Ладен", журналистът Крис Уолъс представя вълнуващ разказ за последните осем месеца, довели до  кулминационната мисия, когато Специалната военноморска група за развитие на военните действия, по-известна като Група шест на военноморските тюлени, се доближава до целта си.

Книгата предоставя нова информация, събрана от интервюта на Уолъс с централни фигури, включително адмирал Уилям Х. Макрейвън - ръководител на операцията в Пакистан, както и с директора на ЦРУ Панета, държавния секретар Хилари Клинтън, министъра на отбраната Робърт Гейтс, съветника по националната сигурност Томас Донилон и двама членове на екипа, които участват в нападението, включително специалния оператор, който убива Осама бин Ладен.

Крис Уолъс е водещ на CNN и на Who‚s Talking to Chris Wallace? по HBO Max. Преди това Уолъс е водещ на Fox News Sunday в продължение на осемнадесет години, спечелил е три награди "Еми" и наградата Peabody. Той е автор на бестселъра на New York Times "Обратно броене: 1945 - Невероятната история на атомната бомба и 116-те дни, които промениха света".

Съавторът му Мич Уайс е разследващ журналист в "Асошиейтед Прес" и носител на наградата "Пулицър", автор на 9 книги.

247 дни

27 август 2010 г.,

Лангли, щата Вирджиния

Леон Панета седи безмълвен. Всичко му се струва прекалено идеално. Един от висшите служители на ЦРУ току-що му е разказал за "крепост", триетажна къща на края на задънена улица в заможен квартал в Аботабад, Пакистан. Панета задушава вълната надежда и вълнение. Не иска да споделя оптимизма си с никой друг в залата. Нито усмивка. Нито "Гепи".

Не още. Като директор на ЦРУ един от ключовите аспекти на работата му е да предпазва Съединените щати от терористични атаки. Това означава да ръководи екипи от оперативни координатори, анализатори и агенти по целия свят, много от тях в най-опасните точки на Близкия изток, Южна Азия и Африка. Цялата информация, която преминава през бюрото на Панета, трябва да бъде внимателно проверявана, преди той да я предаде на шефа си - президента Барак Обама. Този път за Панета не е лесно да скрие вълнението си от тази следа. Все пак в тази къща може би се намира скривалището на най-опасния терорист. Мъж, който сякаш се е скрил вдън земя: Осама бин Ладен.

Панета вдишва дълбоко, за да овладее чувствата си.

177 дни, 5 ноември 2010 г.

Леон Панета е бесен. Хората около масата се опитват да запазят спокойствие, докато той ги хока. Почти два месеца Панета подкрепя, придумва и побутва анализаторите си да работят повече и по-умно, за да измислят нови идеи как да идентифицират хората, които живеят зад стените на имението. Управлението си има достатъчно работа по целия свят, но Панета се е съсредоточил единствено върху тази задача.

- Ние сме ЦРУ, за бога! Най-добрата разузнавателна служба в света. Холивуд прави шпионски филми за нас! - и удря по масата. - А сега не можем да разберем кой живее в къща на километър от Пакистанската военна академия!

Имотни справки? Доставчици? Лекари? Това не е някаква къща, изолирана сред нищото. Имението се намира в забързан град с двеста хиляди души население. Навсякъде има магазини и супермаркети, идеалните места за събиране на информация. Хората обичат да клюкарстват за съседите си.

- Дълбайте надълбоко, бе, хора

- ръмжи той.

Панета обикновено е чаровен и любезен, особено когато се върти около политиците от Капитолия. Рядко си изпуска нервите, но когато това се случи, казва точно какво мисли. Експертите по борба с тероризма днес се сблъскват точно с това.

- Това е най-важният приоритет на ЦРУ - казва той. - Не мислете за бюджета. Просто разберете кой е вътре.

Срещата е започнала съвсем спокойно. Панета влиза в заседателната зала, изпълнен с оптимизъм и в очакване да чуе

новата разузнавателна информация

на групата. Откакто президентът е информиран за "крепостта", малък отбор от анализатори на ЦРУ неспирно работи. Агенти тихо душат из целия град. Наблюдават къщата достатъчно дълго време, за да съставят пълен списък на хората, които влизат и излизат от нея, техните навици, откъде си купуват брашно, олио и крушки за осветление. Анализират снимки, получени от разузнаването и от сателити. Знаят, че Ал-Кувейти живее в къщата за гости, а брат му Абрар - в главната къща заедно със семейството си.

Наблюдението води до друго ключово откритие: третото семейство, състоящо се от мъж, жена и тийнейджър, живее на горните етажи на главната сграда. Почти всеки ден мъжът излиза и се разхожда за час-два из двора. Всеки ден върви напред-назад. Движи се сякаш е затворник. Анализаторите започват да го наричат Крачкомера.

Обаче сателитните снимки така и не успяват да уловят лицето му, затова не могат да го идентифицират по тях. Панета предлага

да изпратят

“жив шпионин”

или да се приближат до непознатия с помощта на електронни устройства. Агентите отговарят, че това е невъзможно, опасно и неправилно. Последното нещо, което може да допуснат, е да ги усетят.

С времето Крачкомера започва да вбесява Панета. Това Бин Ладен ли е, или някаква примамка? Това поредната клопка ли е?

През следващите седмици те преглеждат всеки възможен ъгъл от терена и от небето. Знаят, че Осама бин Ладен е висок над метър и деветдесет. От това разстояние изглежда, че Крачкомера е с осанката на висок човек. Панета вика

експерти, които

да определят

точния му ръст,

но това не води доникъде. Резултатите сочат, че мъжът е висок "някъде между 173 и 203 сантиметра".

Панета моли Гари да измисли начин, по който да приближат камера до имението: "По дяволите, направи там каквото трябва!". Но Гари отвръща, че е прекалено рисковано.

Предлага да изпратят екип през нощта, който да скрие камери в дърветата близо до мястото, където се разхожда Крачкомера. Панета знае, че това е рисковано, но как иначе ще успеят да видят лицето му?