Дъщеря ѝ е на 5 г., когато ресторантьорът трябва да съобщи на актрисата, че мъжът ѝ Любо Шарланджиев е починал

Година след смъртта му тя заминава с малката при Раде Маркович, но там взема неочаквано решение

В предишния брой ви разказахме за многобройните истории на известния ресторантьор по време на соца Никола Антикаджиев и големите звезди на българския театър и кино. Стефан Данаилов и останалите толкова го обичали и харесвали гозбите му, че във всеки филм му намирали някаква роля, за да го водят с тях. В този брой продължаваме със спомените за най-добрата му приятелка - Невена Коканова.

"Kольо, запали лампата, че там, където отивам, само тъмнина ме чака."

Това казвала на известния ресторантьор Никола Антикаджиев актрисата Невена Коканова малко преди да почине, когато вече била много болна.

Двамата били неразделни приятели в продължение на 33 години, а до смъртта си Антиката не можел да прежали Венчето, както я наричал.

Те се запознават през 1968 г., когато той е управител на Кулинарния магазин на "Балкантурист" на бул. "Стамболийски". Веднъж

Нейчо Попов и Георги Калоянчев отишли с Невена Коканова

при Антикаджиев. По това време тя се снимала в "Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов. Била убедена, че това е най-интересната й роля след Ирина в "Тютюн". След няколко месеца Антиката присъствал и на 29-ия й рожден ден на 12 декември и оттогава двамата станали неразделни.

Малко след това Невена Коканова била първата актриса от гилдията, поканена в Музея на модерното изкуство за прожекцията на "Отклонение" в Ню Йорк. Когато се прибрала,

цял месец разказвала за Америка на близките си приятели

Канели я на всички фестивали в Европа. Много режисьори искали да я снимат, но тогава режимът не разрешавал звездите ни да работят на Запад.

"Получаваше много награди, но остана земен човек - споделя ресторантьорът в книгата си "Антикаджиев разказва: Аз познавах тези хора". - Тя беше голяма актриса, но преди всичко беше великолепен човек. Сърдечна, добра, винаги готова да се притече на помощ. Аз я посрещах и аз я изпращах на летището и гарата. В Белград на турнето на Сатиричния театър с пиесата "Когато розите танцуват" само като прочетоха, че Невена участва, беше истинско стълпотворение. И това 5 г. след прожекцията на "Крадецът на праскови". След като се роди Теодора, тя намали пътуванията, за да е около нея. Детето беше на 5 г., когато съпругът й Любо Шарланджиев почина. Тя беше в Тетевен и аз я намерих, за да й съобщя тъжната вест. Тя не можа да го прежали. Той бе ученическата й любов. Беше се омъжила за него на 19 г."

Никола Антикаджев признава, че по време на снимките на "Крадецът на праскови" между Невена и сръбския актьор Раде Маркович пламнала любов от пръв поглед.

Имаше истинска симпатия между тях - споделя Антиката. - Тя обаче много обичаше съпруга си Любо. Година след смъртта му заедно с дъщеря си Теодора отиде в Сърбия и

се видя с Раде Маркович на вилата му на Адриатика

Като се върна, Невена дойде веднага при мен и ми каза: "Кольо, въпреки многото разговори, повече няма да се омъжвам. Имам си дете, а и Любчо не мога да забравя". Не я попитах защо така е решила."

След смъртта на Шарлето Невена Коканова разкрива и част от другите си таланти. Като режисьор довършила "Трите смъртни гряха" на съпруга си. А в "На всеки километър" свирела и на пиано, където с Ламбо имали такъв епизод.

Актрисата имала страхотен нюх - веднага разбирала от кой сценарий ще стане филм. През годините управителят на "Клуба на Народния театър" много се ядосвал на някои зли езици, че Коканова ставала само за киното. За да им опонира, той дава за пример пиесата "Варшавска мелодия" с Апостол Карамитев в Театър 199. Двамата били толкова добри, че салонът винаги бил препълнен, въпреки че спектакълът се въртял два пъти в седмицата в продължение на два сезона.

"Малко преди Апостол да умре, а това се случи на 9 ноември 1973 г., Венчето дойде и ми каза:

“Кольо, той е невероятен работохолик,

но с него всичко става лесно" - отбелязва Антиката. - Тя беше истинска звезда в Сатирата - нейния театър. Участваше в "Ревизор", а после Нейчо я караше да играе и в "Големанов". А тя идваше и ми подмяташе: "А, откажи му ти на Нейчо, ако можеш"."

Според Антиката Невена Коканова имала още една изключителна дарба - да рисува.

"Една вечер бяхме в театъра и тя ми каза внезапно: "Хайде да те водя у нас" - посочва ресторантьорът. -

Шарлето ни посрещна

и попита какви са тези късни гости, но тя го отпрати да си легне. Извади скицник и започна да ми прави портрет."

Заедно с това Никола Антикаджиев никога не забравял думите на Коканова, написани за него като послание: "На Кольо - да знае, че човек помни, докато живее и обича".