Случи се това, за което предупреждаваме от преди месец и се обърнахме към вас тогава с молба за срещи и разумен разговор по най-важния въпрос за страната – бюджета. Проведохме такива срещу между групите. Постигнахме минимум съгласие, резултат обаче няма. Случи се това, което също предвиждахме и сме изразявали публично. Президентът Радев заложи капан, вие скочихте в него с двата крака и той щракна. В продължение на 5 часа днес се замеряхте с обвинения и обиди – кой какво правил миналата, по миналата и преди 15 години. И след 5 часа решение няма. Решение за народа и икономиката няма. Това беше капана.

И знаете ли утре какви ще са изявленията на служебния кабинет и президента Радев – „Ето аз им дадох възможност. Ето внесох продължаване на бюджета. А те лошите партии и още по-лошите депутати ви съсипаха. Не могат да вземат решение“. Това е голям политически въпрос. Ще се разберем и за брутен вътрешен продукт, и за баланс търговски. За всичко можем да се разберем, правили сме го. Имаме разум за това всички ние тук. С това другото няма да можем да се справим. Защото ден по ден в българското общество се наслагва – добрият президент, лошите партии и абсолютно некадърния парламент.

За 10-ти път поставяме въпроса – имаме ли чувство за защита на парламентарната демокрация? Имаме ли чувство за самосъхранение като партии, които представляваме хората. Защото служебното правителство не представлява никого. То е назначено от един човек. Ние каквито и да сме тук лоши или добри – представляваме хора след себе си. И нашата цел би трябвало да е да изразяваме мненията и желанията на тези хора.

Какво се чу от колегите от ГЕРБ, ДБ и „Възраждане – „Бюджетът на предишното правителство бил страшно лош. Ама дефицити, дългове, катастрофа финансова“. Първо – той наистина е подкрепен от всички вас – защо тогава сте го подкрепили като е бил лош? Второ – като е толкова лош тогава защо президента Радев предлага той да продължи да действа? Трето – като е див популизъм как така 20 млрд. се превърнаха по време на това управление в безплатни детски градини и ясли, увеличаване на пенсии, на минимална заплата и майчинство, увеличаване на ваучерите за храна на работниците. Популизъм е когато говориш и обещаваш нещо – излъгваш хората и не го вършиш. Ние го говорихме, обещахме и свършихме.

Затова ви моля с общите приказки „ама тука ще се развихри един див популизъм“ – да престане. Аз съм тук да защитя социалната политика на управлението на кабинета, в който участвахме. И то е факт – 20 млрд., близо 1/3 от разходите отидоха за социални политики. Не за помощи и подаяния, а за трайна и последователна политика за деца и млади хора, за работници и за възрастни хора, и за пенсионери.

И сега пред какво сме изправени? Пред катастрофа. Някои от вас твърдят, че ако служебното правителство внесе бюджет – тук ще се развихрят популистки предложения между 1-во и 2-ро четене. Уважаеми, колеги – то и по това тяхното, което е внесено сега пак ще има предложения между 1-во и 2-ро четене, и пак ще се развихрите. Каква е разликата? Второ – служебният кабинет не можело и не бива да внася бюджет, защото зад него няма трайно политическо мнозинство. С кое трайно политическо мнозинство служебното правителство превзе държавата сменяйки от директор на агенция до чистачките във всички ведомства, служби и каквото се сетите. Превзеха държавата. С кое мнозинство, с кои политически кадри и партии овладяха държавата за няколко месеца? Кое политическо мнозинство им възложи да правят търгове за газ за след още 10 години, хайде самолетите тук минаха с едно политическо мнозинство. Но знаете ли колко неща се случват без политическо мнозинство? Нямате ли интуиция какво се случва в държавата – пълзяща еднолична власт. Подхвърлят ни се тука провокации и вие се хващате.

Колеги, това, което днес правите ГЕРБ, ДБ, „Възраждане“, тези които не искате да има нормален бюджет. Това е публично общо харакири на политическите партии. Това е признание, че не можем да се справим с управлението на държавата, с бюджетирането и с осигуряването на хората и икономиката на нормален живот. По причините, които изтъкнах досега. Законът трябва да е над всичко и той задължава служебното правителство да внесе бюджет. Добър или лош – те да преценят. Първото нещо, за което настояваме е да се изпълняват законите на България. Второто нещо е като внесат бюджета да намерим колективен разум и да видим приемаме ли го, одобряваме ли го, влошаваме ли го и да го гласуваме. Трето – да дадем чрез тези две действия на икономиката предвидимост и предсказуемост, на хората спокойствие и на държавата – сигурност. Обратното е хаос, катастрофа и още една крачка към унищожаването на парламентарната демокрация.