Живееше така, че когато се види с приятелите си от “Вечната стража”, не само да не го е срам, а и да им каже, че е направил всичко по силите си за мира

Как се пише за ген. Тодор Бояджиев в минало време – не знам, преди дни се шегувахме какви "ритници" ще раздаде на руското и американското разузнаване заради поредния непрофесионален гаф, а сега е при любимите си приятели от "Вечната стража". Тези, на които все се надяваше, че макар и отгоре ще вразумят политиците, дипломатите и разузнавачите по света - така както са правели винаги.

След десетки интервюта, статии, книги, след часове разговори и спорове всеки опит да конструирам правдив портрет чрез пъстра палитра от случки се сблъсква с въпроса: Това ли е най-важното за този изключителен човек? Не, разбира се. Прехвърлянето на истории започва отново, защото той е разузнавач с огромен опит, с десетки спиращи дъха

приключения

зад граница – много от тях са достойни за касов холивудски филм. Но ген. Бояджиев бе и непоправим мечтател, опитал да обедини шефовете на най-големите спецслужби в организация, която да помогне на политиците да си говорят, а ако не могат – разузнавачите да им осигурят канал, за да не се стига до кръвопролитни конфликти като сегашния. В интерес на истината той успя, събра асовете на световното разузнаване в България и ги убеди в стратегията си, но за съжаление политиците не се оказаха на достатъчно високо ниво, за да поемат топката и да съхранят мира.