Те не могат да се сравняват с Рузвелт, Чърчил, Сталин, казва генерал Тодор Бояджиев

На Запад се сблъскват интересите на ВПК, индустриалния капитал и финансовия

С дипломатическя скандал България си гарантира, че ако нещата продължат да се развиват така, първи ще усетим отрицателните последици

В миналия брой публикувахме интервю с известния съветски разузнавач, автор на книгата, посветена на операция "Голгота", Михаил Любимов. Преди 30-ина години той с точност прогнозира управление на Русия от кадри на КГБ, войните в Кавказ, срещу Украйна и трета световна война на територията на бившия СССР. Интервюто се осъществи благодарение на ген. Тодор Бояджиев, който се познава с Любимов поне от 50 години. В основата на тяхното приятелство е Аса в шпионажа Ким Филби.

Всъщност именно Любимов е човекът, организирал школата, в която Филби обучава съветски разузнавачи да работят по Великобритания. Начинанието е стартирано след грандиозен скандал през 70-те, когато Великобритания гони 108 руски дипломати. Операция, която много напомня тази, която провежда в момента България.

В този брой продължаваме темата с интервюто с ген. Тодор Бояджиев.

- Ген. Бояджиев, в пророческия роман на Михаил Любимов "Голгота" има един разговор между Юрий Андропов и самия Любимов, в който Вашият приятел пита какво ще стане, ако в бъдеще се стигне до война. "Няколко пъти в частни разговори с Андропов аз прокарвах мисълта за възможен разпад на СССР, войни в Средна Азия и на Кавказ, война на Русия с Украйна заради Крим и Донбас и накрая - трета световна война на територията на СССР заради прекрояването на границите.

- "Всичко може да се случи, Михаил Петрович. С "Голгота" ние даваме само магистрално направление и не можем да предвидим всичко. Но не мога да си представя, че новите лидери ще бъдат толкова глупави, че ще стигнат до последния етап по най-кървавия начин” - отговори ми Андропов.

- Въпросът ми към Вас е наистина ли са толкова глупави новите лидери, че да стигнат до сегашния най-кървав вариант?

- Сигурно не са толкова глупави, но при тях не се забелязва професионализмът, характерен за колоси като Рузвелт, Чърчил, Сталин и др. За съжаление, се срути и професионализмът при съветниците на сегашните ръководители – на висшите и средните нива.

Мисля, че не са чак толкова глупави. На Запад, в САЩ в момента се наблюдава много сериозен сблъсък между военно-промишления комплекс, финансовия капитал и индустриалния капитал. Това са различни коренно противоположни икономически интереси. Американското общество е тежко разделено, което в бъдеще ще доведе до много кризи - не толкова в отношенията с Русия, колкото в САЩ. Тази ситуация гарантира нов президент на следващите избори, защото американският избирател се интересува първо от вътрешната политика. Така че не е глупост хората, които стоят зад определени капиталови потоци, да са на различно мнение.

- Спомням си, че когато Ви интервюирах за книгата "Истината за Ким Филби", споменахте, че той е казал, че никога не би изгонил от дадена страна разузнавачи, а само дипломати. Казахте, че с Филби сте обсъждали подобен скандал като сегашния.

- Връщате ме много години назад, тогава

имах разговор

с Ким Филби на четири очи

– беше по време на неговото първо посещение у нас през 1973 г. Поводът бе, че малко преди това Великобритания бе изгонила 108 руски дипломати наведнъж. Затова сега неволно се сещам за хубавата българска поговорка "Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак". Това, което министър-председателят Кирил Петков обяви като свое решение, а то не е било самостоятелно, защото е минало през дискусии, преди 50-ина години е направено във Великобритания, и то в много по-сериозен мащаб. По този повод аз попитах Филби как си го обяснява, какви са причините за подобен ход и

отговорът

му бе смайващ

- абсолютно неортодоксален, не беше по каноните нито на разузнаванията, нито на международните отношения. Той каза горе-долу следното: "Тодор, ако аз бях шеф по това време на английското разузнаване, нямаше да изгоня нито един разузнавач, бих изгонил само чисти дипломати". Аз бях много учуден и попитах защо. Отговорът на Филби бе приблизително такъв: "Тодор, да гониш разузнавачи, за които си загубил много време да ги следиш, да разбереш връзките им, контактите им, да изучаваш начина, по който оперират, да натрупаш целия този масив от информация и когато трябва да я експлоатираш успешно, да ги изгониш? Разбира се, че на тяхно място ще дойдат други разузнавачи, които тепърва трябва да установяваш кои са, да се поемат на контрол, да се следят, за да се знаят връзките им. А сега си представи какво ще стане, ако изгониш само чисти дипломати –

това ще

създаде напрежение

между външния министър на СССР Андрей Громико и шефа на КГБ Юрий Андропов. Громико ще протестира, че заради специалните служби гонят неговите хора. Това ще създаде атмосфера на неприязън между руските дипломати и руските разузнавачи, какво по-хубаво от това?"

Подозирам, че някой е разказал този случай на нашия министър-председател и той е решил да копира чужд опит. Нищо оригинално няма в това решение. Очевидно, заимстваме опита на новия "голям брат", без да се замисляме.

През 1989 г. по времето, когато се тръгна към рестарт и ново начало в отношенията между президента на САЩ Роналд Рейгън и лидера на СССР Михаил Горбачов, когато имаше надежда за затопляне на отношенията между двете свръхсили, се появи каналът "Гаврилов". Абсолютно

таен канал

между американското и руското разузнаване, по който течеше секретна информация. Дори и сега никой не желае да говори за него, но той съществуваше на много високо ниво. В един момент, със знанието на Горбачов, Рейгън решава да го ползва като дублиращ дипломатически канал. От ЦРУ му казват, че това е канал само между разузнаванията, за да не се получи ненужен сблъсък между двете държави. Рейгън обаче не приема това и казва да се предаде предложението му на руснаците. От руското разузнаване обаче отговарят, че държат това да е канал между разузнаванията.

- Какъв е резултатът?

- На 17 септември 1989 г. САЩ гонят 25 руски дипломати от ООН, месец по-късно руснаците гонят 5 американски дипломати, малко по-късно американците решават освен онези 25 души да изгонят още 55 и да закрият руските консулства в Сиатъл и още няколко града. Смятат, че руснаците имат много по-голям дипломатически състав, отколкото са американците в Москва, и че руснаците не могат да им го върнат, като изгонят същия брой хора. Но истината е, че руснаците присъстват много по-мащабно в Ню Йорк, където е ООН, където има много неамерикански организации с участие на руснаци.

Руският отговор

е асиметричен

и абсолютно неочакван. Не гонят нито един дипломат. Просто в един и същ момент едновременно престават да се появяват на работните си места 260 камериерки, шофьори, градинари, готвачи и т.н. – руснаци, наети от американците като технически персонал. В резултат на тази асиметрична реакция на руснаците резидентът на ЦРУ в Москва каза горе-долу следното: "Това, което направиха руснаците, е, че изцяло парализираха работата на резидентурата. Вместо да разузнаваме, трябваше да ходим да мием колата на посланика".

- А сега се очаква реципрочност по Виенската конвенция.

- Нещо, с което много се спекулира в момента. Реципрочността се установява на двустранна основа, шофьорът, готвачът на посланик Митрофанова - защо? Тя самата посочи за какъв персонал става дума. За съжаление в нашия конкретен случай се получава изключително неприятна и опасна ситуация за евентуална асиметрична реакция. Посланик Митрофанова ултимативно, дори честно казано, малко дразнещо поиска Външно да анулира нотата. За мен неприятното е, че в групата на търсещите обяснение и извинение попадна и президентът Румен Радев, който в Мадрид каза, че не знае нищо по въпроса. Изведнъж се оказа, че неговият отговорен секретар и още един от неговите сътрудници още през май са присъствали на заседание на Съвета по сигурността, където този въпрос е бил обсъждан. ДАНС може в нарушение на правилата да не е дала доклада си на президента, но той е знаел. Обяснението, че това не било отделна точка в дневния ред, а в "Разни", е, как да кажа… По детински всеки се опитва да се измъкне от кашата, която забъркаха и която е безкрайно неприятна. Моята надежда е, че Митрофанова ще направи предложението, но руското правителство ще се въздържи да отиде на този краен акт. Подобно нещо не се е случвало от Втората световна война. Тогава

България е била

в съюз с Хитлер, но тук е имало руско посолство

Сега, при тази ситуация - да се прекъснат дипломатическите отношения, е изключително неприятен акт, защото България си гарантира, че ако нещата продължат негативно да се развиват, първи ние ще усетим отрицателните последици. Дай Боже да не се стига дотам.

За съжаление, София, за да демонстрира правоверността си към новите партньори и съюзници, безпрекословно следва командите отвън.

- Все пак правителството има своите основания – то бе свалено тъкмо когато отказа да подпише договор с "Газпром" и когато в България започнаха доставки на американски и френски втечнен газ. За първи път имаме реална диверсификация и енергийна независимост. Оказа се, че доставките на втечнен газ са на много по-ниска цена от тази на руския газов монополист. От МС съобщиха, че Русия е плащала на обществени говорители у нас; дали това е ставало с разликата в цените на газа или по друг начин, не знаем.

- Това е основание за гонене на плащащите и за търсене на отговорност от получаващите, но не става с "МС твърди", а с представяне на конкретни доказателства. Къде са те? Кои са получателите? Не мисля, че като се изгонят всички тези хора – само някои са дипломати, нещо ще се промени. Голямата част нямат дипломатически имунитет, за да ги обявяваш за персони нон грата. Ако имаш доказателства,

може да се

предявят обвинения

и дори да се изправят на съд. Не мисля, че причината е шпионска дейност. Да, сред тези 70 души може и да има хора на прикритие, но шофьорът на посланика да извършва разузнавателна дейност? Смешно е. Не изключвам проблемът да е породен от синьото гориво, защото всяка държава преследва своите национални интереси.

- Ние сме малка държава, защо сме обект на такъв интерес от страна на Русия? Огромен ресурс се хвърля от Освобождението насам, за да ни разколебаят в прозападната ни ориентация – като се замисля, тази битка тече още от времето на Стефан Стамболов.

- Лично аз мисля, че повечето руснаци, заподозрени в разузнавателна дейност у нас, са тук не заради България, а заради засиленото американско присъствие у нас. Руските разузнавачи правят всичко, което могат, за да установят

кои са американските агенти в българските правителства,

за да провеждат операции и да парират действията им, нарушаващи техните национални интереси. Това са правилата на играта, всеки участва в нея и ако ние сме самоуважаваща се нация, ще действаме умно и интелигентно, а не с такива действия като изгонването на 70 души накуп. Това дори големите нации не си го позволяват. В момента сме като жабата и вола.

Колегите от разузнаването и контраразузнаването знаят, че има безброй други начини да се действа, а не така.

Кои са най-големите провали на разузнаването, четете тук.