Възмутени от честите му отсъствия, жените на дипломатите се оплакали на посланика 

След дългата раздяла докато учи в Москва, в средата на 1966 г. Тодор Бояджиев и любимата му Радка решават да се оженят. Паралелно с това той трескаво се готви за първата си задгранична работа – в САЩ. Той е взел успешно всичките си изпити и е стажувал в предприятията, за които ще отговаря в Ню Йорк. Единственото, което го задържа все още в София, е, че със съпругата му чакат първото си дете.

На 7 август щастливият баща ги взема от болницата, но няма време да се порадва. Разузнавачът има седем дни преди да замине за Ню Йорк.

На 14 август Бояджиев вече е в Ню Йорк, а

Радка и бебето остават в София, докато тя се възстанови. Проблемът е, че състоянието й се влошава и тя развива тежък тромбофлебит. Приета е в болницата, където остава прикована към леглото в продължение на два месеца. Малката Илина е в желязна клетка до нея, за да може Радка да я кърми. Двете баби непрекъснато са в болничната стая, за да помагат в грижите около бебето.

За да не тревожи съпруга си, който е на първата си командировка в чужбина, Радка му пише ободряващи писма.