“Приятно ми е, Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае.”

След този миг всичко е изгубено за войводата. Той няма шанс пред стихийното влияние върху жените на Пенев. Въпреки това години по-късно Габе изповядва, че е искала да се разведе със своя съпруг, за да спаси именно Яворов. След трагедията, която го връхлита - самоубийството на Лора, неговия опит да отнеме живота си, ослепяването и делото срещу него, той често посещава поетесата.

“По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари - самоуби се”, признава тя пред литературния критик проф. Пенчо Данчев през април 1960 г. Но да се върнем към началото на вихъра, в който я отвлича Боян Пенев. Той влиза рязко в нейния живот. Още в първото си писмо пише категорично и самоуверено.

Слушай, аз те обичам! (9.09.1908 г.). Нашата среща не е случайна. Ако се разминем сега, вече никога няма да се срещнем... За мен ти си едно нежно, самотно цвете, до което само груби ръце са се докосвали. Дай ми нещастието си, аз ще ти дам моето щастие. Само аз бих могъл да те направя щастлива.

И тя му се доверява. Оставя се да я “задуши от обич”. Той не е просто мъж на думите, но и на действията. Благодарение на него се появява “Теменуги” - иронично, на името на цветята, които Яворов редовно й носел.

Габе няма как да не абдикира пред Пенев. Прави го с удоволствие. Венчават се на 7 януари 1909 г. Малко след това той става частен доцент в университета, докато тя е още студентка. Младата съпруга безрезервно го подкрепя в работата и в кариерния му възход. Дори се съгласява да направи аборт по негово настояване, защото са твърде млади и едно дете ще му попречи.

През есента на 1911 г. във Виена Габе се подлага на интервенция, която води до усложнения и тя прекарва дни в ужасни болки. След това никога няма да има шанс да стане майка. Вместо да се безпокои за себе си, тя се тревожи за мъжа си, който отслабва и е силно изтощен повече заради работата, отколкото заради нейната мъка. Но най-сетне получава позицията на редовен доцент и се успокоява. За кратко.

Пенев е ненаситен и вечно преследващ човек, никога неудовлетворен от това, което има, и винаги гонещ следващата цел, следващото предизвикателство, следващата награда. Хубавите жени са една от слабостите му и той прескача от една авантюра в друга, като с лекота прелъстява студентки и не само.

Габе отвсякъде е атакувана от болезнени разкази за неговите похождения.

“Той имаше право на свой живот, на своя радост - не го спрях. Знаех за някои от приятелките му, но мълчах. Дълбоко в себе си имах обида - нали все пак сме женени... После си помислих: той е така умен и е над всички други, а пък - нещастен. И не го осъждах. И аз го оставих както иска, така да живее - с една любов, втора, трета... После пак се върне при мен, прегърнем се и туй то.”

Най-тежко Габе изживява връзката му с Олга, дъщерята на проф. Милетич. За да я извади от депресията, баща й първо я взема със себе си в дълга обиколка из Добруджа, а после я изпраща във Виена. Пенев страда по нея, измъчва се с професионалните си главоболия и пак търси нейната утеха, а тя му я дава като верен другар и спътник. Когато губи майка си, той моли Дора да се върне при него. Тя не закъснява. Пак са заедно в добро и лошо. Но той не може дълго да бъде добър съпруг. И скоро отново се събира с Олга. Нищо, това също преглъща Габе, но друго ще разбие сърцето й на хиляди парченца.

Това е тайна, която бива разбулена чак след нейната смърт, когато в нейния личен архив е открита снимка на Олга, държаща своя малък син Владимир. На гърба на фотоса Дора Габе сама е написала: “Синът на Боян”.

Детето е родено в Мюнхен през ноември 1922 г., макар майка му да е омъжена за друг.

Това е краят. Габе повече не може да бъде съпруга на Пенев, но и не може да го изхвърли от живота си напълно. Двамата остават приятели до смъртта му през 1927 г. Не живеят заедно от поне шест години, когато той се влюбва силно в Елисавета Багряна, която среща в дома на Начо Букурещлиев и Маня Милетич. Обаятелната поетеса е омъжена за царския офицер Иван Шапкарев, от когото има син, но не е щастлива. Щом среща Пенев, решава окончателно да се изнесе от дома си. Двамата дори искат да сключат брак, но първо трябва да се разведат. Малко преди това да се случи, той почива и Дора Габе завинаги остава неговата единствена съпруга, макар да не присъства на погребението му, а в смъртта той да е изпратен от последната си любов Багряна.

Двете жени не за последен път ще споделят чувства към един и същи мъж. Така например Йордан Йовков първо се влюбва в Дора, но не се осмелява да й сподели чувствата си, макар да си пишат години наред писма. Неочаквано след нея той е омагьосан от харизмата на Багряна, но скромен и интуитивен, писателят осъзнава, че няма да може да удовлетвори нейните желания и амбиции.

Тодор Христов пък първо се влюбва в Багряна, когато тя е учителка в ямболското село Автане, а той е директор там. Разделят се, когато тя заминава да следва в София. Години по-късно, вече утвърден и уважаван, Христов избира Дора Габе. Връзката им потръгва, двамата планират сватба, но малко преди това той получава инфаркт и умира в посолството в Москва, където е пълномощен министър. Габе се изправя след загубата на любимия мъж и се сгодява отново няколко години по-късно за Александър Ликов. За съжаление, един ден решава да запознае избраника на сърцето си с Елисавета. И животът отново им сменя местата като в прокълнат сценарий. Той охладнява към нея, не минава много време и Габе научава, че се е венчал тайно за Багряна.

“Знаеш ли колко е тъжно да бъдеш хубавица. Около теб се тълпят мъже и те зяпат. Лепят се за тебе! А кой от тях заслужава внимание, кой истински те харесва?”, пита сякаш себе си Дора Габе преди смъртта си.