• От Павлета Давидова
• То е възможно с всеки от 3-те мандата. Срещата между ГЕРБ и ПП дава надежда за добронамереност и успокояване на политическото противопоставяне
• Избори напролет ще възпроизведат резултата, но ще имаме още по-силно стигматизиране на опонента, а в политическите сметки ще влезе и предстоящият местен вот
• Трябва да се простим с 2 неща в мисленето си - че никой няма право да се променя и че приоритетът на един е “забранен” за останалите
• 30-40 години е матуритетът на една конституция. Време е за разговор има ли несъвършенства в нея, трябват ли нови правомощия на президента
• Кабинет на малцинството не е стабилна формула, но пак е по-добре от кабинет без парламент

- Г-н Желязков, парламентът започна работа трудно, 3 дни нямаше председател на Народното събрание. Вие бяхте кандидатурата на ГЕРБ, но постът остана за Вежди Рашидов, огорчен ли сте?

- Парламентарните избори подредиха партиите така, че да няма абсолютно мнозинство. Моята кандидатура не съумя да събере необходимото мнозинство, макар да сме първа политическа сила. Мнозинството зад Вежди Рашидов беше мнозинство на разума и на възможността парламентът да започне да работи - изборът на председател е ключ към сформиране на парламентарни групи, консултации и връчването на първия проучвателен мандат. Ако нямаме председател, имаме парламент, който е жив, но не е действащ - народните представители не могат да взимат решения.

Ако сега повторим процедурите, те биха изглеждали по друг начин.  Това, че президентът даде достатъчно толеранс във времето, за да има възможност да разговаряме помежду си или поне да спре негативният монолог, насочен към другия, все пак даде резултат. Има успокояване на тона.

- Какво е вече по-различно в тона между партиите? 

- Наблюдаваме повече отношение към проблемите на деня и на народа и по-малко взиране в тяснопартийните червени линии. Дори основната политическа сила, заявила себе си като опозиционна - ПП, започна промяна в поведението си с поставянето на наречените от тях 16 приоритета и възможността за търсене на разговор около тях.

- ГЕРБ и “Промяната” вчера най-сетне седнахте на масата за разговори очи в очи, отваря ли това вратата за някаква форма на съвместна работа, или ще е твърде голям компромис?

- Срещата показа, че и основни политически конкуренти могат да говорят разумно и аргументирано по политики. Зад всяка политика на първо място стои гледането в една посока, на второ - експертният поглед по начина на постигане на целите и цената за това.

Като първи разговор посланието е положително и дава надежда за добронамереност и успокояване на политическото противопоставяне. Темата за подкрепа за бъдещ кабинет ще бъде актуална след връчване на първия проучвателен мандат.

- Кой от трите варианта за кабинет е възможен - ясно мнозинство, кабинет на малцинството, експертно правителство?

- Всички. Най-удачен е правителство с ясна парламентарна подкрепа. Правителство на малцинството не би било стабилна формула, но е по-добро от правителство без парламент.

Тук залогът не е правителството. Такова винаги има - ако не редовно, то служебно. Липсата на редовно правителство значи, че няма Народно събрание.

В НС трябва да постигнем временно, тематично правителство, което да управлява с много ясен мандат, цел и индикатори за своята успеваемост, дори и да е ограничено във времето. В противен случай новите избори, които се очертава най-вероятно да бъдат в началото на пролетта, ще продуцират не много по-различно разпределение на местата в парламента и ще е още по-трудно да се говори за представителство. Защото ще минем през още една тежка кампания, в която ще поставим отново разделителни линии и стигматизиране на опонента. Политическите сметки ще са усложнени и от местни избори през есента.

- На колко оценявате шанса за редовен кабинет?

- Възможността за правителство е по-осезаема, отколкото преди 2 седмици. С всеки от трите мандата би било възможно. Това, което хората си мислят, става все по-чуваемо. А те искат да има правителство, което да решава проблемите. 

- Изборният кодекс и военната помощ за Украйна ли са приоритетните теми за хората, които трябваше да бъдат поставени?

- Не е имало досега парламент, който толкова бързо да е избирал комисии и да приеме правилник за дейността си. Успоредно с това се работи и по проблеми, които постъпват в дневния ред със страшна скорост, защото са се натрупали от дълго време заради липсата на парламент.

Динамиката на нормативните актове, които ще бъдат приети през следващите седмици, ще е много ускорена. Защото има едно на ум, че този парламент може и да не съумее да състави кабинет, а трябва да свърши определена работа. Тя е дефинирана около 2 теми - бюджетната рамка за 2023 г. и възможността да получим траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост. Срокът по плана тече, за кратко време трябва да бъдат приети съответните мерки, които са разписани на различно ниво.

 - Може ли да се приеме като консенсус гласуването на ГЕРБ по предложението на ПП за комисията “Антикорупция” - законопроектът им мина с вашите гласове, а те отсъстваха?

- Подкрепихме както техния законопроект, така и този на Министерския съвет. Гласуването опровергава опорното говорене, че сме контра на закона.

Трябва да се преодолеят 2 стигми - че никой няма право да говори това, което друг е определил като свой приоритет, а другата - че никой няма правото да мисли, че другият не може да се променя. Всички сме наясно, че трябва да има ефективен орган, който да противодейства на корупционните практики във висшите етажи на властта. От тук нататък обаче всичко, което изглежда като детайл, може да бъде и камък, който преобръща каруцата.

- Кой трябва да участва в разговора за тази реформа?

- Ще го водят политиците, защото експертните среди се свиват и за съжаление, стават функция в тази ситуация. Затова проведохме разговор с главния прокурор, днес ще се срещнем с ръководителите на върховните съдилища, защото искаме да чуем тяхната гледна точка.

Все по-често се повдига темата “промени в конституционното устройство”. Обикновено матуритетът на една конституция е 30-40 г., защото през този период обществените отношения се променят значително. Съществува ли възможността през последните 3 десетилетия в конституционната уредба да има установени несъвършенства? Дали ще намери това консенсус в обществото? Дали пътят е през изменение на конституцията от Обикновено народно събрание, или трябва да се свика Велико народно събрание? Би ли повлякло това и въпроси за устройството на републиката - чувате дебата за увеличение на президентските функции за сметка на изпълнителната власт в лицето на МС.

Тази тема се влияе и от развитието в световния ред, където конкуренцията между лидерската демокрация и парламентарната става все по-осезаема.

- Вие виждате ли нужда от промяна в правомощията на президента?

- В тези неспокойни времена се търси лидерството, въпросът е дали то ще е авторитарно, или демократично. Имаме примери и за двете в други държави.

- Може ли промяната в конституцията да формира ново мнозинство в това НС?

- Наивно е да се мисли, че в момента има конституционно мнозинство, но е важно да се говори за онова, което конституцията ни не е успяла да уреди по една или друга причина.

- Има ли червени линии и условия, от които ГЕРБ не би отстъпила?

- Не трябва да отстъпваме от нашата ясно заявена евро-атлантическа ориентация! Нашето място е в Европа, да гоним стандартите на европейските държави и по отношение на устройство, на дефиниране и спазване на принципите на демократичност, на правата и ценностите.

По всички други теми не трябва да има червени линии. Дори по въпроси, които будят противоречия, като фискалната дисциплина. Всяка политическа сила има право да защитава своето виждане, защото става въпрос за модели на управление и цели, които се постигат с различни методи. Но е нужен разговор. Дори съставянето на мнозинство с противоречиви на пръв поглед виждания би могло да намери общ знаменател, стига компромисът да не е твърде голям.

- За връщането на възможността да се гласува с хартиена бюлетина БСП стана ваш партньор, не се ли опасявате от непостоянството ѝ по темата?

- Съгласни сме с БСП, че залитането в абсолютност на машинния вот доведе до оттеглянето на част от избирателите. В момента няма гаранция и доказателство, че машината не може да бъде манипулирана.

Ние сме единствената държава в ЕС, която гласува само машинно. Това означава или че сме най-високоразвитата технологично държава, или че имаме най-високообразованите технологично избиратели. Или пък имаме най-добрите системи и мерки за защита от киберпосегателства върху изборния процес. В Израел например - най-технологично развитата в областта на киберсигурността страна, се гласува само с хартиени бюлетини.

Не връщаме обратно хартиеното гласуване, не искаме да премахнем машинния вот. Искаме алтернативност и равнопоставеност на двата метода на гласуване. Искаме реална оценка на електоралните настроения и възможността те да бъдат осъществени.

По естествен път хората ще стават все по-дигитални, но трябва да дадем възможност за участие и на тези, които искат да гласуват с хартия. Сигурен съм, че много хора ще гласуват с машините. Но ако някой се е изкушил да прави игри с тях, няма да е чак толкова активен и улеснен.

CV

 Магистър е по право от Софийския университет. От 1994 г. е последователно юрисконсулт, секретар и кметски наместник в столичния район “Средец”

 От 2003 г. до 2009 г. е секретар на Столичната община

 От 2009 до 2013 г. е главен секретар на МС, после до 2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление

 Избран за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20.IХ. 2018 г.

 Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС, в настоящото 48-о е зам.-председател