ПОЕМА ЗА ПОСРЕДСТВЕНИЯ ПОЕТ КАЛИН Т.

Дори в България не успях

Да стана нещо значително

А какво остава за света

С полукълбата му

Които са ту

Полукълба на мозък

Но рядко, рядко

По-често

Полукълба на задник

Значи, остава ми

Да стана нещо изключително

И изпъкващо

Фар или остров

В малката кръчма в махала Изгрев

Под Иваняне, на улица Авлига

Но и там талантът ми не

Успя да прогори дупка

В бялата склера на времето

И ми остана да стана

Знаменит вътре в дома си

Но там паяците и мравките

Ме гледаха пренебрежително

Опитах - последен и отчаян опит-

Да стана нещо невиждано вътре

Във себе си - но и там

Се оказа, че не изпъквам със

Нищо, и затова

Вместо озлоблението

Реших да избера благо седене във ъгъла

И наблюдаване на

Това, което за наблюдаване става

А също така и на другото

Което не става.

*От фейсбук