Благодарение на лични трагедии той постига необичайни за социалист успехи 

1978 г. е първият истински тест за Лула като синдикалист. Тогава той започва стачка за повишаване на заплатите и се утвърждава като безспорен профсъюзен лидер в металургията.

Лула се качва на бюрото в офиса си и оттам с мегафон обяснява защо битката е за 78% повишение на доходите. 200 хил. души екзалтирано го подкрепят по улиците по време на двуседмичния протест, но Лула постига своето. Заплатите са вдигнати с 63%.

През 1979 г. той е начело на нова стачка - вече

3 млн. бразилски работници негодуват

и така се ражда неговата Работническа партия. Военната диктатура обаче е решена да спре социалиста на всяка цена.

На 19 април 1980 г. Лула е арестуван за първи път с аргумента, че е ръководил стачката и че с това подрива политическия и социалния ред.

Дни по-късно майка му умира, докато Лула е в затвора. Военните го пускат за погребението й. Лула ридае, защото тя е всичко за него, жената, която като магьосник е отгледала децата си без никаква помощ. Тя е неговият ментор и най-добър съветник.

2 години по-късно Върховният военен съд анулира процеса срещу него и тогава Лула решава да се кандидатира за губернатор на Сао Пауло. Точно тогава той сам избира името Лула, за да го разпознават по-лесно. Въпреки богатото си минало губи на вота, но през 1986 г. става депутатът, избран с най-много гласове.

Преди да атакува президентския пост в края на 90-те, между 1993 и 1994 г. той предприема едно уникално начинание. Изминава 80 хил. км, обикаляйки 7 щата - 359 града, за да интервюира хората в тях и да разбере какви са реалните им проблеми. Веднага след това, през 1997 г., той организира Марш на движението на селяните,

лишени от земя,

и над 100 хил. души искат промени в аграрната политика и протестират срещу социалното изключване.

Благодарение на активността си и близостта до обикновените бразилци през 2002 г. Лула е избран с 61% от гласовете - рекорден вот от 52 млн. гласа. На тържеството се събират над 200 хил. души.