Убита в собствения си апартамент на 13 септември 1994 г. в София като Виолета Донева е и актрисата Надя Дункин. Причината за кончината й е "делото за лагерите", което тръгва след ноември 1989 г., а тя става главен свидетел на обвинението. То така и не е доведено докрай.

Приживе съдбата на Дункин е изключително тежка. За лагерите, наречени трудововъзпитателни общежития, съществували у нас след 9 септември 1944 г., тя можела да говори много и от първо лице, тъй като е била в два. През 1959 г. е арестувана заради думи срещу властта. Без съд и присъда е отведена в лагера "Слънчев бряг" край Ловеч.

"Без да знам по каква причина", разказва по-късно актрисата. Спомня си нечовешките мъчения, на които я подлагали. Биели я до припадък. Най-ужасното било, когато им нареждали да тичат в кръг, докато държат тежки камъни в ръцете си. Голяма част от арестантите не издържали физически на натоварването.

"Още със спирането на затворническата кола един куц циганин, Шахо му казваха, ни почна с бичовете по лицата - пише Надя в спомените си. - Аз само си криех очите, страх ме беше да не ослепея. Страхотен бой за добре дошли. Би ни повече от 20 минути. Казвам на моята приятелка: Маргарита, Господ да ни е на помощ, тук ще мрем. Помещението, където спяхме, беше конюшня, всяка от нас разполагаше с по 40-50 см място. Ако едната се обърне на лявата страна, и другата трябва да се обърне. Завивки нямаше. Спяхме върху сламеници и една тухла за възглавница. Бяхме около двеста жени."

В книгата "Българският ГУЛАГ - свидетели", написана от нея и други оцелели лагерници, Дункин разказва как вечер арестантите се питали помежду си кой ги е изпратил на това злокобно място.

"Питахме се - знаете ли защо сте тук - спомня си тя. - Оказа се, че всички сме без съд и присъда. Голяма част интелектуалки. Ломяхме и товарехме камъни по 30, 40, 50 килограма - по-тежки от нас. Или товарехме колички с пръст. Работехме на звена по 5 души. Когато не можем да изпълним нормата - по 20 бича на всяка от нас. А когато сутрин, тръгвайки на работа, виждахме пред лагера дървената тарга - това означаваше, че до вечерта някоя ще бъде убита. За да се спасят, някои жени станаха биячи. За да не се морят биячите, които бяха тук на заплата. Системата за превъзпитание беше следната: пребиват те още в началото и ако издържиш - ще работиш, ако ли не, пукай."

Дункин оцелява като по чудо, но е прехвърлена в женския лагер в Скравена. Самата тя не вярва, че един ден ще бъде от малкото, които ще успеят да преживеят ужасите, както и да имат късмета да бъдат освободени. След идването на демокрацията бившата актриса е пусната. Сключва брак с Косьо Дункин, с когото живее до смъртта му и приема фамилията му.

На 81-годишна възраст Надя е нападната в дома си. Пребита е до смърт с тояга два дни преди да свидетелства по делото за лагерите. Престъплението остава неразкрито, а убийците – ненаказани.