Наркобосът Тихомир Георгиев-Боксьора ликвидирал непослушен дилър
Задържаният наскоро в Англия наркобос Тихомир Георгиев-Боксьора е избягал, за да не влезе в затвора, научи "168 часа".
Той има влязла в сила присъда от 15 години за жестокото убийство на криминално проявения Емил Герасимов-Черния от Костенец. Убиецът и жертвата са с богати крими досиета. Боксьора е основен играч в разпространението на наркотици в София. Защитен свидетел е срещу групата на Златко Баретата, както и срещу Маргините. Емил Герасимов
също е свързван
с наркосредите
Освен това е търсен за побой над митничарка през 2003-та, а година по-късно е пребит до смърт от големия син на Киро Японеца - Януш. Процедурата по връщането у нас на Тишо Боксьора все още не е задействана от британските власти. По-интересно е как е успял да избяга на Острова, въпреки висящите разследвания срещу него и присъдата за убийството на Черния. Запознати с престъпната дейност на Тишо Боксьора са убедени, че е получил шанс да излезе зад граница, защото е дал показания като прокурорски свидетел срещу Златко Баретата и братя Маргини. Основен свидетел срещу Тихомир Боксьора по делото за убийството на Емил Черния е Юлиян Зашев. Той също е криминално проявен и замесен в наркоразпространението. Зашев е част от групата на Златко Баретата, срещу която пък Боксьора дава показания. Поръчителите на касапницата Борислав Тутев и Методи Георгиев са арестувани миналата година за трафик на хероин. Въртележката от свидетели около Баретата има богата предистория. Важен момент са отношенията на Тишо Боксьора с Юлиян Зашев. Те коренно се променят след
убийството на наркодилъра
Емил Герасимов
през 2007 година
Тогава мъжът живее в град Момин проход със съпругата си Галя и двете си деца. Обитават къщата на родителите на жена му, но имат планове да си купят собствен апартамент. По това време Емил Герасимов-Черния се води активен криминален контингент. Близък е с трафикантите на дрога Борислав Тутев и Методи Георгиев, които миналата година бяха задържани на границата с Гърция, докато пренасят хероин за 2 милиона лева. Години наред Черния е приятел и с Юлиян Зашев, който беше съден като
част от групата на Златко Баретата
за разпространение на наркотици. До 2005 г. Емил Герасимов живее в София. Дружи с дилърите на дрога от средните нива, за които се твърди, че са част от групата на Баретата. Заради финансови неуредици в организацията той се отделя от старите си дружки и отива да живее в Момин проход със съпругата си. Иска да скъса с криминалното минало, но се оказва, че е невъзможно.
14 юни 2007 г. Емил Черния пие кафе с приятел в центъра на Момин проход. Дори не подозира, че в същото време
старите му дружки готвят наказателна акция срещу него
През деня Юлиян Зашев и Тихомир Георгиев-Боксьора тръгват от София към Ихтиман с БМВ. По това време Боксьора е нещо като охрана в организацията на Златко Баретата, поне според собствените му показания по делото срещу боса. Двамата отиват в дома на Зашев. Там започват да режат крачолите от долнище на анцуг. Собственоръчно изработват маски за лицата си. Шивашките им умения стигат дотам да изрежат отвори за очите и устата. След това двамата бандити тръгват от Ихтиман към Момин проход. Паркират колата близо до дома на Герасимов. Тишо Боксьора говори по телефона няколко пъти от мястото, откъдето дебне Емил Герасимов. По-късно по клетките на мобилния оператор безспорно ще бъде установено, че се е намирал на местопрестъплението. Двамата със Юлиян Зашев чакат Емил, скрити зад камион, който е паркиран близо до дома му. Малко след полунощ Емил Герасимов паркира колата пред гаража на тъста си. Отваря вратата, за да слезе, но в този момент е нападнат. Маскираният го блъска отново в купето. Нахвърля се върху него с нож. Черния отчаяно се отбранява с ръце и крака, но безуспешно. Нападателят му го ръга с нож по крайниците. Жертвата успява да се измъкне от автомобила, но е повален по очи от здравеняка, който
продължава да
го коли като прасе
Черния получава остра рана в гърба, до основата на шията. Събира сетни сили и става, за да избяга. Отново е повален, но по гръб. Започва да вика за помощ. Маскираният му нанася още 3 удара с нож в гръдния кош и един в лявата подмишница. След това потъва в тъмнината. Секунди след това съпругата на Герасимов Галя слиза пред къщата. Вика и баща си, който вече е легнал да спи. Когато мъжът излиза пред дома си, вижда Емил подпрян на капака на колата си, облян в кръв. Помага му да седне на предната седалка, а отзад сяда съпругата му Галя. Тъстът се качва зад волана и потегля към болницата в Ихтиман. По пътя, все още в съзнание, Емил Герасимов псува бившите си другари Борислав Тутев и Методи Георгиев, който дори му е братовчед. Казва, че е подозирал за нападението, но
не ги обвинява пряко като извършители
или организатори. Черния е приет в спешното отделение на болницата в Ихтиман, но 20 минути по-късно умира. По-късно категорично ще бъде установено, че нападателят е Тихомир Георгиев-Тишо Боксьора, който години по-късно ще стане свидетел срещу Баретата и Маргините и ще избяга в Лондон преди месеци ВКС да реши окончателно делото.
Около 2 след полунощ ченгетата са на местопрестъплението. Пред къщата на Черния има локви с кръв. Криминалистите откриват и мобилен телефон без батерия до мястото, където е нападнат Герасимов. От аудито му са снети дактилоскопични следи - една негова и 2 на неустановени лица. По време на втория оглед сутринта, на улицата, където е живял Черния, е открита маска, изработена от долнище на анцуг. По нея има слюнка. Профилът на ДНК-то от биологичния материал ще излезе месеци по-късно, когато са арестувани Тишо Боксьора и Юлиян Зашев. Това се случва през ноември 2011 година. Зашев е задържан на границата при опит да избяга в Гърция. Притиснат от фактите, той се съгласява да разкаже всичко за нападението.
Става анонимен свидетел срещу Боксьора,
когото сочи като физическия извършител на престъплението. Описва подробности от убийството, включително и камиона, зад който са се крили, докато чакат жертвата си. Обяснява, че познава Боксьора от София и двамата са били охрана на Мартин Станков-Рашо. Той се издирва от Интерпол и е сочен за част от престъпната група на Златко Баретата. Юлиян Зашев твърди, че споменатите от Герасимов Методи Георгиев и Борислав Тутев са им дали 3 бона, за да отрежат ушите на Черния. Акцията била заради неуредени сметки, свързани с дрога. При обиска в квартирата на Боксьора в София са открити десетки ножове. По показанията на Юлиян Зашев е извършен пореден оглед на местопрестъплението, когато е открита и втората маска, захвърлена в дере. Разследването води криминалистите до други любопитни факти. Установено е, че Тишо Боксьора е ползвал телефон, който се води на името на хазяина му от София. По него той е говорил преди и след престъплението, а клетката на мобилния оператор показва, че в нощта на убийството на Черния се е намирал в Момин проход. Разпитан е и приятелят на Тишо Боксьора Ивайло Петров, също от крими средите в София. След убийството на Черния Тишо Боксьора му звъни и го моли да тръгне към Ихтиман. Задачата му е
да провери дали
по пътя има
полицейски патрули,
за да може да мине по "чист маршрут".
Зашев става анонимен свидетел срещу Боксьора, но по време на заседанието в Окръжния съд самоличността му е разкрита. Отказва се от всичките си показания от досъдебното производство. Така въпреки железните доказателства, включително и ДНК, Боксьора е оправдан на първата инстанция. Апелативният съд решава друго - Георгиев ще лежи 18 години в затвора. Докато се чака решението на ВКС Тихомир Георгиев духва към Лондон. Окончателната присъда от 15 години влиза в сила, когато е зад граница. Уважени са и част от исковете на роднините на мъртвия Емил Герасимов.
Междувременно се случват низ от събития около героите в историята с Черния от Костенец.
Боксьора е арестуван в началото на 2010 година
като част от наркоорганизацията на братя Маргини и Сако. В типичния си стил се съгласява да свидетелства и срещу тях.
Под тежестта на делото си за убийство и криминалните регистрации Тишо Боксьора е навит от прокуратурата да стане свидетел и срещу групата на Златко Баретата, където години наред си вади хляба като охрана на Мартин Станков - Рашо. За това му решение да пее срещу другарчетата си допринася и негов разговор с основния свидетел по делото Димитър Вучев-Демби. Боксьора разиграва циркове по време на заседанията, отказва се, а после потвърждава думите си, че Баретата и съпроцесниците му са наркобандити. Още повече че сред подсъдимите заедно със Златомир Иванов е и Юлиян Зашев, който го предава за убийството на Емил Герасимов. Зашев е оправдан, за разлика от Златко Баретата.
Сочените от Герасимов, а по-късно и от Зашев за поръчители Борислав Тутев и Методи Георгиев са задържани през април миналата година.
Участието им в убийството на Черния
не е доказано,
но имат други проблеми с полицията, отново свързани с дрога. Ченгетата хващат две мулета в такси, които се връщат от Гърция. Колата им е спряна край Симитли. Оказва се, че возят над 2 килограма хероин. Босовете на канала Тутев и Методи Георгиев, както и още 4-ма души, са задържани часове по-късно. Открити са десетки мобилни телефони и още хероин. За прикритие на престъпната си дейност Тутев официално се води животновъд и отглежда овце край Костенец.
Герасимов пребит от сина на Киро Японеца
Емил Герасимов-Черния е стар познайник на полицията. Освен в разпространението на дрога, той има и множество други прояви. Още на 25 години е заподозрян като извършител на побой над митничарка.
На 27 октомври 2003 година е пребита шефката на митническото бюро в Суходол Наталия Даскалова. Жената е нападната, докато излиза за работа от дома си на бул. "Гоце Делчев". Бандитите я удрят с юмруци по главата и побягват.
Случайно на мястото е бивш служител на МВР, който стреля по нападателите, които се оттеглят. Единият от тях, Юлиян Ангелов е задържан от бившия полицай, а друг е прострелян, но успява да се измъкне. Ченгетата го арестуват в квартала. Веднага след това са пуснати за издирване още двама - Методи Георгиев и братовчед му Емил Герасимов, който години по-късно ще бъде убит от Тишо Боксьора. От всички задържани до дело стигат само простреляният Йордан и Методи Георгиев. Осъдени са условно за хулиганство през 2009 година. Това не пречи на Методи Георгиев да се занимава и с наркотрафик само година след присъдата за побоя над митничарката. Поръчителите не са установени и са наказани само извършителите, които години по-късно ще се превърнат във фактори в престъпния свят.
Тогава на Емил Герасимов му се разминава, защото не са открити доказателства за вината му, но точно година по-късно името му е замесено в друг инцидент. Той е пребит в чалга заведение в центъра на София от големия син на ъндърграунд боса Кирил Киров-Японеца. Между Януш и Емил възниква пиянски конфликт, в който надделява синът на ромския бос от Факултета. Януш вади пистолет и започва да налага с него опонента си. Герасимов е настанен в "Пирогов" в тежко състояние. Зъбите му са избити и дълго време се храни със сламка. След инцидента Януш Киров изчезва. Ден по-късно доброволно се явява с адвокат в полицията. Задържан е за 72 часа. Дни по-късно Герасимов вече не си спомня нападателя, за когото е твърдял, че е Януш Киров.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха