Да подредим нещата хронологично:
На 21 ноември директорът на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов е нападнат пред дома му, рязано му е ухото.
На 12 март депутатът от Враца Николай Коцев изненадващо се оттегля от парламента, без да посочи ясни мотиви. Той обаче запазва партийния си пост.
На 13 март пак изненадващо оставка подават зам.-шефовете на ДАНС Иван Драшков и Веселин Марков. Първият обяснява в стил: "Всичките ми съученици ги няма, не мога да работя." Вторият не казва нищо.
На 15 март на връщане от грандиозно пътуване до Катар е уволнен министърът на икономиката Трайчо Трайков. Той е уведомен, че трябва да се оттегли заедно с министъра на здравеопазването Стефан Константинов, за когото от седмица се знаеше, че ще се раздели с поста.
Какво е общото между тези подредени факти - всички изброени по някакъв начин са имали контакт с АЕЦ "Козлодуй":
Депутатът Коцев като регионален отговорник за Врачанския регион.
Контраразузнавачите - защото са следили за сигурността на централата.
Трайков като министър на енергетиката пряко отговаря за дейността на централата, даже шефът на кабинета му е шеф на борда на "Козлодуй".
Като гледаме нещата в контекст, излиза, че ключът от загадката "Трайчо" е "Козлодуй", а не "Белене", както смятат повечето хора. Разбира се, това са само едни обикновени мисловни конструкции. Може би в случая няма никаква привидност и всичко е съвпадение. Не знаем.
Но на този фон провалът на бизнес форума в Катар е твърде дребен дори и за повод.
Публична тайна е, бизнесмените искат да участват в подобни бизнес делегации, но не толкова, за да установяват контакти с чужди контрагенти, а за да изграждат такива с властта и администрацията, която пътува в самолета.
Това, че катарските участниците не са дошли или закъснели, е дребно недоразумение в крайна сметка.
Най-интересното е, че Трайков започна да печели симпатии сред хора, които дълбоко не се интересуват от енергетика, геополитическа сигурност, мирен атом, шистов газ и катарски бизнес.
Което показва, че политиката все пак е изкуство на комуникацията.