Проведена е среща с интервюиралите Стоян Михайлов.

С него имам едно паметно интервю, проведено през есента на 1987 година и публикувано в списание "Социологически проблеми" в книжка пета от 1988 г.

Накратко за интервюто:

Задавах му въпроси, които той предварително не знаеше и нямахме предварителен разговор по конкретното съдържание на интервюто. Само темата - преустройството. Внимателно бях обмислил какво мога да питам един секретар на ЦК, без той да ме прекъсне и да ме изгони.

Ще спомена един от въпросите: “Миналата година участвах в една работна група, писахме доклад за социалната политика. Точно тогава стана аварията в Чернобил. Ние [социолозите] бяхме в една вила на ЦК. Там ни обслужваха много внимателно. На втория или третия ден (сега уточнявам – беше 4 или 5 май!) жената, която ни обслужваше, дойде и каза да не пием вода от чешмата (донесоха ни [бутилирана] минерална вода), казано им било да готвят и месят само с минерална вода, веднага спряха салатите. По някаква случайност бях попаднал в категорията на ръководните дейци и бях предупреден да не правя това и да не ям еди-какво си, защото е вредно. А когато си отивам в къщи и съм обикновеният човек, какъвто съм, по телевизията ми казват: “Няма нищо опасно”. Това е една абсурдна история. Вие дълги години сте ръководен деец. По отношение на подобни случаи, които едва ли са изключение, имали ли сте угризения?”

Той ме изгледа внимателно и отговори: “Аз нося определена отговорност за това, което става в страната не само по въпросите, по които отговарям в ЦК. Аз съм член на ръководството, там се обсъждат много въпроси, вземат се решения, решенията оказват влияние върху живота. Тази отговорност винаги съм чувствал и сега я чувствам. Тя ми тежи. Тежи ми много, когато отделни неща се решават според мен не както би трябвало.”

Стоян Михайлов не отрече умишлената лъжа по времето на Чернобил.

На 12 декември 1988 вестник “Работническо дело” публикува остра критика на цитираното интервю, но нищо нямаше по въпроса за Чернобил и изнесения от мен факт. По този начин “Работническо дело” косвено потвърди, че висшето ръководство на страната много добре е знаело за радиацията и за вредите от нея, но умишлено е скрило от населението.

Този епизод, свързан със споменатото интервю, разказах в изказване на събранието в кино "Петър Берон" на 27 октомври 1989 година. (виж - http://www.omda.bg/public/arhiv/klubat/chernobil.htm)

Интервюто беше разгромено, Стоян Михайлов беше предупреден да не ходи на следващия пленум на ЦК, а после - махнат от ЦК. Не само заради интервюто, но и то беше една от причините. Аз се разминах само със заклеймяването от "Работническо дело".

Стоян Михайлов, въпреки струпалите му се неприятности, не промени отношението си към мен.

Той беше свестен човек, за което могат да свидетелстват и колегите от тогавашния Институт по социология.

Бях поканен да присъствам на срещата с интервюиралите го, но по обективни причини не бях там. Ако имах възможност, щях да отида.

Сега със закъснение, чрез Фейсбук, с този кратък текст се присъединявам към участниците.

От фейсбук