Качвам се в тролея.

Един човек на години говори по телефона така, че всички са принудени да слушат.

Знаете този тип лични разговори в обществения транспорт.

Много е разпален. Нещо не е наред.

Не съм съвсем в темата, но наваксвам.

Човекът се оплаква. Лошо са се отнесли с него. Засегнат е. Децибелите растат.

Казали са му недопустими неща.

Моли за подкрепа невидимя събеседник. Гласът му тътне в тясното пространство.

Не може така. Така не мо же!

Пътниците мълчат. Стрелкат го неодобрително. Дразнят се. Сумтят.

По едно време разговорът приключва.

Айде! Айде...

Най-после тишина.

И не щеш ли в тоя миг човекът на възраст се обръща към околните и изрича:

"Извинявайте, че така силно говорих. Извинявайте..."

Безвремие.

После тролеят спонтанно му отвръща. Разбиращи кимания, прояснени погледи, разни гласове един през друг, ама заедно някак си:

Няма проблем. Дано се оправят нещата.

Говорете си спокойно.

Една жена дори го тупа по рамото.

Ама че картина.

Онзи казва трогнат: "Благодаря ви. Още веднъж извинявайте."

Слиза. Без него е по-тихо, но и по-тягостно.

Чувал съм много такива разговори.

Не бях виждал такива тролеи.

*От фейсбук