Ядрените заплахи на Путин целят да разтревожат обикновените хора на Запад, но и да накарат техните правителства да се запитат: какво сме готови да рискуваме за украинска победа над Русия? Анализ на политолога Герхард Мангот за "Дойче веле". 

Путин заплашва да използва ядрено оръжие още от началото на войната, но през последните дни още повече набляга на тази заплаха. Разочароващият за Русия ход на войната ли промени същността на заплахата?

Герхард Мангот: Възпиращ ефект, на какъвто Путин се надяваше поне в началото, за да не се намесва Западът в конфликта, нямаше. Сега Русия е във фаза на постоянни военни поражения, отстъпва и изглежда едва ли е в състояние да се противопостави на настъпващите украински части. Ето защо сега тези заплахи са различни - когато в Русия дори елитът все повече мисли за вероятността тази война да бъде загубена.

Към кого всъщност са насочени актуалните заплахи на Путин?

Г. Мангот: В момента тези ядрени заплахи са мотивирани от желанието да бъдат разтревожени хората на Запад - за да отслабне подкрепата, особено за доставките на оръжие за Украйна. Но те целят и да накарат правителствата на западните държави да осъзнаят риска от ескалация, за да си зададат въпроса: какво сме готови да рискуваме за украинска победа над Русия?

Ако бъдат използвани ядрени оръжия, къде би се случило това?

Г. Мангот: Бих могъл да си представя изпитание на тактическо ядрено оръжие в нарушение на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити от 1996-а година, който Русия ратифицира. Това би била детонация или на полигон на руска територия като Камчатка, или в Черно море, или във въздуха над Черно море, за да се даде още по-ясен сигнал на Украйна и Запада: прекратяване на военните действия сега или ще се стигне до масово използване на ядрени оръжия.

Ако Западът и Украйна не бъдат възпрени, е възможно да се използват такива оръжия. Но не на фронтовата линия, защото това би застрашило и руските войски и не би осигурило ясно военно предимство, а по-скоро в западната част на Украйна или над Киев. Но засега това са само предположения.

Принципът на възпиране е свързан със знанието, че всяко използване на ядрено оръжие в крайна сметка води до взаимно унищожение. Загърбен ли е вече този принцип?

Г. Мангот: Да, защото Западът дава знак, че няма да позволи Русия да го изнудва с ядрени оръжия, няма да се откаже от ангажимента си към Украйна под формата на оръжейни доставки и няма да се опита да повлияе на украинското правителство да се съгласи на преговори за прекратяване на огъня. Възпирането е нарушено. За първи път след Кубинската криза от 1962-а година преднамереното използване на ядрени оръжия е реална заплаха.

Путин каза и, че прецедентът е създаден отдавна от САЩ в Хирошима и Нагасаки.

Г. Мангот: Това е много важна част от речта му от 30-и септември. В нея Путин разкритикува използването на ядрени оръжия от САЩ в края на Втората световна война и така всъщност косвено се обявява срещу използването на ядрени оръжия по време на война. Но това е оптимистичната интерпретация на речта. Песимистичното тълкуване се отнася до изречението, че САЩ са създали прецедент. За прецедент се говори само ако някой иска да подражава на такова поведение, т.е. да използва ядрено оръжие.

Рисковете за Путин са огромни - във вътрешен план политическият елит се съпротивява срещу подобна ескалация, а в международен план, разбира се, реакцията на Запада със санкции или конвенционални атаки и глобалната изолация на Русия след използването на такова оръжие. Възможно е косвените поддръжници на Русия - Китай и Индия, но и много други държави от региона на Африка, арабските страни, Латинска Америка и Югоизточна Азия, да осъдят ясно това действие.