Той бе един от убийците, заради които промениха закона, така че при признаване на вината да не се измъкват от доживотната присъда

Следващия път, когато дете бъде застреляно от баща си, докато спи, или когато е убита жена от бившия си партньор, като преди това е пребита, да знаете, че справедливост няма да има.

Тъжния извод направи в социалните мрежи Ваня Министерска, майка на екзекутираната с два куршума Дарина Министерска и баба на едногодишната Никол, застреляна в слепоочието от собствения ѝ баща.

Убиецът Викторио Александров получи 30 години затвор за хладнокръвните разстрели на най-близките си.

Присъдата на Върховния касационен съд (ВКС) е окончателна, но още не е обявена официално. Според закона това трябва да стане, след като осъденият бъде отведен зад решетките, където в случая той е от края на октомври 2018 г. Затова и още не са ясни мотивите на магистратите.

Викторио Александров беше един от извършителите на убийства, заради които през 2019 г. законът беше променен така, че при признаване на вина да не се измъкват от доживотната присъда. Даже делото срещу него започна в Софийския градски съд само няколко дни след като поправката влезе в сила.

С окончателната присъда на ВКС на практика

случаят приключва за съдебната система

Законът дава право на Викторио да поиска да го пуснат предсрочно след като е излежал половината от присъдата си. От 30 г. Викторио вече е изтърпял 5 г. в ареста. Остават му още 25 г., но след 10 г. хипотетично може да бъде освободен, ако съдът реши, че се е поправил. Нищо, че е застрелял в главата едногодишната си дъщеричка, докато в изоставена постройка край София се крие от цялата столична полиция, която го търси за убийството на майката на детето.

Двата разстрела стават само в рамките на осем часа на 29 октомври 2018 г. Викторио първо убива с два куршума в главата Дарина, която 3 дни преди това му съобщила, че иска да се разделят заради тормоза върху нея. След като почти от упор я прострелва веднъж, произвежда и втори контролен изстрел. Престъплението е извършено в апартамента на ул. “Бели Дунав” в кв. “Надежда”, където двамата живеят.

Преди да я убие, я повалил на земята с юмрук

Тялото на младата жена е открито около 17 ч от нейните родители Ваня и Георги Министерски, които притеснени, че не отговаря на обажданията им, отишли до апартамента. С помощта на ключар отварили входната врата. В хола на пода било безжизненото тяло на единственото им дете.

По същото време Викторио, който тогава е на 26 години, броди из София с Никол в ръцете си.

По пътя заплашва с пистолет таксиметровия шофьор, който го откарва до постройка край столицата. Там малко след 20 часа застрелва и момиченцето. Твърди, че опитал и себе си да убие, но само леко се ранил.

На разпитите пред криминалистите той хвърлял вината върху всички други, но не и върху себе си. Обвинявал мъртвата Дарина, че искала да го изостави, нейните родители и дори собствената си майка, че като дете се държала недобре с него и го биела.

От ареста Викторио се обаждал по телефона на родителите на Дарина и ги заплашвал

По случая има образувано досъдебно производство в Софийската районна прокуратура.

В съда той даде няколко часа обяснения, в които детайлно разказа своята версия за съвместния им живот и не пропусна да обвини младата майка, че не полагала достатъчно грижи за Никол. В същото време отрече да ѝ е шепнел в ухото, че ще направи така, че докато простира, да падне от балкона. Нещо, за което разказаха свидетелите.

“Викторио Александров е дисхармонично структурирана личност, с високо ниво на емоционални претенции, при едновременна ниска способност за тяхното адекватно реализиране. Не е способен да обективира причините за своите неуспехи върху околните поради непризнаване на собствената си несъстоятелност като личност”. Ето така го описаха псхиатрите и психолозите, които са го преглеждали в хода на делото. Според техните изводи основната психологична защита при него е бягството от реалността и приемането на ролята на жертва, за чието поведение са виновни другите, което му позволявало отказ от отговорност за собствените постъпки.

Справянето му било чрез опити за контрол.

Основният му страх бил от отхвърляне и катастрофалния провал на житейската му цел да постигне сигурен, стабилен и свободен от проблеми начин на живот.

Освен това той бил с ниска степен на зрялост

на личността Характерни за него били повърхностна и незряла емоционалност, незрялост на съжденията, експанзивност на емоционалното реагиране, егоцентризъм, самонадценяване, неспособност за извличане на поука от собствения негативен опит, неподатливост на корекция, което води до трудности в отношенията и ограничен набор от стратегии за ефективно решаване на проблемни ситуации.

“Той смята, че е в правото си да получава това, за което храни надежда, и се чувства безпомощен, когато обстоятелствата се обръщат срещу него”, казват психолозите и психиатрите.

“По характер е егоцентричен и обидчив, но равнодушен към преживяванията на другите”, допълват те.

И на фона на тези изводи Софийският градски съд му даде 20 години, защото бил млад и можел да се промени и впише в обществото. Софийският апелативен съд не се съгласи и го осъди до живот.

Сега ВКС му дава втори шанс, въпреки че самият Викторио не даде шанс на детето си дори да порасне.