Ах, тези избори!

Твърди се, че Демокрацията е най-добрият начин едно общество да живее заедно, без да се избие взаимно с камъни и тояги. Добавят, че същевременно е и най-лошият начин за съвместно живеене, но нямало друг по-добър измислен засега, а философи още от древността предричат неизбежното израждане на демокрацията в охлокрация, тирания и прочие.

Ще видим, бъдещето ще покаже.

В България широките народни маси бяха убедени още от самото сваляне на Тодор Живков да говорят за демокрацията в кавички, като например:

”Демокрацията разсипа селското стопанство!”; или “Демократите ограбиха хората!” Естествено, тези внушения бяха с леснота набивани в просто устроените човешки глави от медиите оттогава и до сега, а тези глави не бяха в състояние самостоятелно да си спомнят, че са живели в т.нар.”народна демокрация” 45 години и че т.нар. “Преход” беше осакатен именно от убедените “демократи” от БКП и от агентите на репресивната “Демокрация” от ДС през следващите 30.

Нейсе.

Това което се роди след всичките криволици на специфичният български път през трънаците на новата епоха след сриването на Берлинската стена и падането на Социалистическият Лагер беше един типичен български продукт, макар и със силна Московска мерудия. Фигуративно казано, това което се роди, беше едно гърне с шарен боб, в което започна да ври неузрялото българско общество, в един опит да се модернизира и да догони Европа, към която номинално принадлежи, но от която се беше откъснало след хилядолетие на империи, зависимост и чуждо господство, върху което то сложи капака на формална демокрация. И гърнето започна да ври. В него успешно започнаха да се борят за надмощие към запръжката различни пластове от иначе нашият доста разнороден народ. Защо е разнороден е цял отделен въпрос към генетиците и към антрополозите, но факт е, че това, което се счита като демокрация в другите народи, при нас се случи като всенародна врява и борба за овладяване на общите национални ресурси от отделни индивиди, без спазване на особени правила, ако не се счита нескопосано съчинената Конституция.

Нейсе.

Едно от най-интересните произведения на тази Конституция и потпурите в сферата на практическото нейно приложение беше Изборната Система. Тя беше конструирана като пропорционална и базирана на плуралистичната многопартийна схема, където партиите се борят за надмощие към горните слоеве на запръжката с помощта на избирателни действия, където даже напълно неграмотният имаше право да продаде своя глас, без да знае точно смисъла на това действие и неговият глас да бъде равностоен на гласа на политолога, който обосновава този фарс като справедлив и демократичен.

Правилно, Нейсе и Ай,Чиститу!

Интересният ефект от тази Изборна Система или поне един от тези ефекти бе, че в България се образуваха Партии. Вместо някогашната Единствена, Непогрешима и Всемогъща Партия се нароиха три дузини партии и политически организми, които претърпяваха причудливи метаморфози през годините с идеята да запълнят огромната празнина останала след нейното абдикиране с различни плуралистични хрумвания и платформи. В условията на абсурдната изборна система предпоставена в началото на т.нар. “Преход”, се създаде един много интересен феномен, където целият демократичен плурализъм се сведе до малобройните началници на тези партии, които започнаха да представляват “народа” и да съставят “избирателни листи” на “народни избранници”, които самият народ обаче не познаваше и нямаше никакъв шанс да опознае лично, защото те се спускаха преди самите избори от “ръководството”. Тези “лидери” се оказа, че са пак горе-долу три дузини хора, които с малки изключения доминираха през годините и циркулираха неуморно из т.нар.политическо пространство.

Няма нужда да ги споменавам.

Какъв беше ефектът от това многообразие? Никакъв. Защото не може да има 33 вида политическа идеология. Не може бивш комунист да твърди, че е “консервативен”, не може сегашен”зелен” да твърди, че е “десен”, нито глобалистът, втренчен в половата сфера на децата и възрастните и изхранващ се от фондове паразитиращи върху мнима виктологична заслуга да претендира за “демократичност”.Още повече в това гърне с шарен боб, което всъщност е политическият батискаф на съвременна България.

Нейсе, запуши я!

Казано най-просто, откакто Свят светува, реалните идеологии са две:

Едната, е на традиционният нормален свят, на продуктивните хора, на създателите, съзидателите и отговорните граждани на своята държава, които нищо не очакват на готово и които имат грижа към себе си, семейството си и към бъдещето на своето общество. Те искат да съхранят ценностите унаследени от предците си и да го предадат на своите деца и внуци. Най-важното при тях е чувството за отговорност, честност и морал, на тяхната дума може да се разчита.

Наричат се Консервативни или Десни, което е равносилно по смисъл и като идеология.

Втората, е на онези, които считат чуждото за свое и наричат това “справедливост”. Всяко нещо, което те са пожелали, но не го притежават, смятат за отнето от тях поради социалната несправедливост. Тук разбира се, влизат онези ресурси “правомерно”отнети от социалните справедливци от ДС и БКП преди, по време на и след Прехода, защото точно тези същите бяха АБПКФ — активни борци против капитализма и фашизма. Някои сигурно и до днес получават “народни пенсии” по тази причина.

Най-общо казано, това е Лявото.

Разликата между “Ляво” и “Дясно” е естественият реален вододел между двете неизбежни групи във всяка човешка популация, стар вероятно колкото раздела между номадите и уседналите земеделци или дори колкото межди Авел и Каин. Такава е човешката природа, такава е съдбата ни.

Нейсе!

Днес българското гърне с боб е на път да избие капака на Демокрацията и да падне върху глинестия под. На път е да изври и да се счупи и шарените зърна да се разпилеят в одаята преди да са станали народ, нация или общество.

Посмещище за света.

Нейсе. Запуши я!

От Фейсбук