Оня ден внезапно се прекърши кариерата на Георги Харизанов, директора на държавното предприятие "Напоителни системи".
Той изгоря, защото в голямото наводнение в село Бисер се яви с изключително скъп часовник CORUM, който имал и опцията да показва времето на прилива.
Скъпият часовник бе забелязан, медиите започнаха да ровят около него и се разбра, че той е една нова Калина Илиева - няма висше образование и има много бели петна в биографията, които изведнъж започнаха да се запълват. Оказа се, че има условна присъда, по друго дело е подсъдим, а от месец януари обвиняем.
Вероятно този човек щеше да си управлява напояването още, ако не бе сложил на китката си толкова скъп часовник - официалната му цена според един американски сайт за пазаруване е 29 100 долара. Вероятно на българския пазар е бил по-скъп.
Часовникът в наши дни е единственото допустимо мъжко украшение. Той отдавна е загубил утилитарната си роля. Хората гледат колко е часът на телефоните или на екраните си. Часовникът служи да придаде стил и да установи социална дистанция. Може да си със скъсани обувки, но ако ходиш с часовник за 30 000 лева, очевидно си високопоставен.
Не е нужно часовникът да е с много злато, платина и диаманти, за да е скъп. Цената се определя главно от честотата на трептене на механизма вътре. Колкото повече цъкания, толкова е по-скъп механизмът. Този на Харизанов е 28 800 удара за час (8 за секунда), което е една от най-високите възможни честоти. Максималната е 36 000. Такъв механизъм без никакви благородни метали струва над 30 хил. евро.
Та размахването на скъпи часовници в наши дни е като дрънченето на дебели златни синджири по вратовете на мутрите през деветдесетте. Вече златото виси само по най-селските шии, а магазините за часовници преуспяват въпреки световната криза. Между другото, това не е само български феномен. В глобален мащаб най-силната година в историята за часовникарската индустрия бе 2009 г., когато светът бе в колапс, преминаващ към апокалипсис.
Има едно просто правило да използвате социалния код на часовника, без да изпадате в безвкусица и да предизвиквате завистта и неодобрението на околните. Мъжът трябва да носи точно толкова скъп часовник, колкото може да си позволи. Легално. Както обитател на панелен апартамент не бива и не може да си купува Zenith, така и човек, когото возят на S клас, не трябва да ходи с Casio. Еднакво безвкусно и подозрително е. Като невербално послание означава измама - показва, че личността има някакви тайни доходи и дейности или прикрива истинското си състояние. А общуване, което започва с лъжа, винаги завършва като в случая на Харизанов.
Има една много забавна случка с бивш зам.-кмет на Пловдив, който очевидно е вникнал в невидимите послания на мъжкия аутфит.
Въпросният зам.-кмет имал чудесен златен Vacheron Constantin, който слагал на ръката си само когато премине ГКПП-то на летището след паспортния контрол. Да е сигурен, че няма да бъде видян от никого в България.
Безвкусно е впрочем и да не се носи никакъв часовник, което пък внушава незрялост.