“Монтоук” и машината на времето на Чернобров залагат на мощни електромагнитни вълни

Капсулата на Чернобров била като Платоново тяло

Съществуват ли времеви портали? Тази тема вълнува човечеството от най-древни времена, но до момента няма никакви доказателства в нейна подкрепа. Затова Огнян Каменов издирва всички любопитни случаи, които определено предизвикват размисъл в тази насока. Медиите периодично ги подхващат, но обяснения за тези странни явления все още няма. В статията Каменов излиза със своя хипотеза и всеки сам избира дали да се довери, дали да остане скептичен, или сам да се впусне да издирва още факти около тези загадки.

"Феникс" е кодовото име на строго секретен военен проект, започнал през 1943 г. и както ще се убедим, той все още не е приключил. Името му е алюзия към древногръцката митична безсмъртна птица, поглъщана от огъня на всеки 500 години, но възраждаща се отново от пепелта. Експериментите по "Феникс" са се провеждали в секретната военна база на о. Лонг Айланд близо до градчето Монтоук, щата Ню Йорк, която е принадлежала на ВВС на Съединените щати през Втората световна война. Странно било обстоятелството, че официално нито американското правителство, нито Пентагонът са осигурявали финансиране на проекта, но винаги се е намирал някой, който да

превежда значителни парични средства,

така че работата по секретната програма да не прекъсва. Според електроинженера д-р Престън Никълс, работил 10 години по проекта "Монтоук" (работното наименование на "Феникс"), парите за финансирането му се осигурявали по неведоми пътища с конфискуваното злато от нацистите, извършено от военното разузнаване на американската армия, на стойност от 200 млрд. долара. То било натоварено на влак през лятото на 1945 г., който бил взривен във Франция при навлизане в тунел. Загинали всичките 51 американски агенти, които го охранявали, но кюлчетата злато мистериозно изчезнали. Видни американски уфолози предполагат, че идентификацията на свръхсекретния военен полигон "Зона-51" (Грум Лейк, Южна Невада, САЩ) е в памет на тези загинали американски агенти.

Разнообразни експерименти са се провеждали по "Монтоук", но главната му цел е била да се създаде контролиран пространствено-времеви портал към миналото и бъдещето. Удостоверено е с документи и свидетелски показания, че над три десетилетия по този проект се е разработвала технология за разпространение на електромагнитни вълни с честоти в диапазон 425-450 MHz, които имали най-силно въздействие върху човешката психика. Главен научен ръководител на "Монтоук" бил проф. Джон фон Нойман (1903-1957), световноизвестен американски математик и физик (роден в Будапеща), автор на операторната теория на квантовата механика. Както и пионер на софтуера за съвременните компютри и експерт по проектите за атомната и водородната бомба, разработвани в Съединените щати. В резултат на опитите Нойман стигнал до извода, че човешкият организъм и психика не могат да понесат нарушаване на естествения ход на времето, кодиран в човешкия мозък за посоката причина - следствие.

През 1971 г. са започнали изследвания

по програмата Microwave

("Микровълнова фурна"), чиято цел била да се намерят оптималните параметри на електромагнитните полета, които да направят по-поносими облъчванията за човешката психика. Въздействието върху хора се е осъществявало с вълни, излъчвани и разпространявани от изоставения военен радар с огромна мощност SAGE (Semi-Automatic Ground-Environment) във военната база на Лонг Айланд. Според д-р Престън Никълс на практика много от нищо неподозиращите участници, облъчвани с инфразвукови електромагнитни вълни, са получили сериозни психически увреждания и мозъчни възпаления, а нерядко - и необратими увреждания.

Тъмната страна на провежданите експерименти по "Микровълнова фурна" се е проявила особено след 1973 г., когато на територията на секретната база започнали да докарват с камиони военнослужещи от различни части на американската армия. Официалната версия била "за почивка и възстановяване", а истинската - "опитни мишлета" за опасните експерименти. Но не били само те потърпевши от тях. Облъчвани били и жителите на Лонг Айланд, Ню Джърси, Ню Йорк и Кентъки. Следели са как промяната на параметрите на излъчването се е отразявала върху мислите и действията на хората - нарастването на престъпността и насилията, навлизането на диви животни по улиците на малките градчета, а след това внезапното им изчезване и пр. Постепенно сътрудниците на тайния проект установили, че възможностите на апаратурата били толкова големи, че биха могли да се провеждат опити с хора за навлизане и излизане от "тунел на времето".

Най-лошото

било неминуемо

Много военнослужещи и примамени бездомници, които "са преминали" през хроналните портали, не са се завърнали. Останали са завинаги в лабиринтите на времето. Опитите били преустановени чак през август 1983 г., а базата - разформирована. Така формално са завършили етапите "Феникс 1, 2, 3". Нехуманността, проявена към хората, участвали неволно или уж доброволно в секретния проект, не може да се оправдае с неговата необходимост за американската армия. Според секретен документ, разпространен от Андреас фон Рети ("Звездният портал", Дилок, 2008), който получил от хакер, проникнал в сървърите на "Зона 51" през 1998 г., се виждало, че след закриването на трите етапа на проекта "Монтоук" на 12.08.1983 г. той е продължил дейността си, но в "Зона 51" под кодовото име "Феникс 4".

Изглежда, че "Феникс" наистина се е възраждал след време като митичната птица, но не е бил птица...

Хроналните пътешествия в Мечите планини

През август 2001 г. в горист район на Мечите планини край Волгоград (880 км югоизточно от Москва, Русия) са се провели серия от изпитания на сферичен апарат с диаметър 2 м под егидата на Научното общорусийско изследователско обединение (НОРИО) "Космопоиск".

Експериментите били ръководени от неговия председател

к.т.н. инж. Вадим Александрович Чернобров (1965-2017), починал на 52 години от радиационно заразяване по време на изследователска мисия.

По негов проект, вдъхновен от прочутите "огледала" на акад. Николай Козирев (1908-1983), е била построена въпросната машина на времето, снабдена с генератор на електромагнитни вълни с малка мощност. Тя е била подложена на изпитания още през 90-те години в сибирския епицентър на Тунгуския метеорит и в Мальобската аномална зона. Устройството и технологията й все още са засекретени.

Изпитанията били извършени най-напред върху 31 лабораторни мишки (оцелели 6 след 4-часов престой в апарата), един котарак (останал жив, но с неописуем страх) и едно куче (оцеляло, но припаднало след престой от 108 минути). Когато ръководителят на изпитанията Вадим Чернобров преценил, че рисковете са приемливи, провели с повишено внимание и тест с 6-има мъже и 3 жени, но с максимален престой в апарата от половин час. Нито един от участниците (включително и Чернобров) не е пострадал. Но разказите на деветимата т.нар. темпоронавти за изпитаните чувства, емоции и мисли в темпоралната сфера били различни. Общото между тях било, че първоначално виждали избухване на ярка светлина, усещали "завъртане" на пространството и виждали пейзажи от миналото, но никой не е почувствал, че е "напускал" капсулата.

В анализите на Чернобров за проведените експерименти се подчертавало, че за първи път е потвърдено и документирано забавяне на времето с няколко секунди за краткия половинчасов престой в капсулата и че това е било първото реално достижение на човека в опитите му да управлява времето. Хрономиражите,

внезапното "преместване"

на хора

в миналото или бъдещето, "преобръщането" на естествения ход на времето показвали според него, че миналото и бъдещето не са абстракции, а реалности, съществуващи паралелно с настоящето. С други думи, за нашите прадеди ние, техните наследници, сме изглеждали в съзнанието им като многообразие от хора, но за нашите правнуци ние ще бъдем еднозначно дефинирани и единствени, а сегашният ни живот - осъществено и непроменяемо състояние.

От публикуваните 4 снимки от темпоралните експерименти в Мечите планини в сайта на НОРИО проличава, че капсулата на Чернобров не е сфера, а е била с формата на Платоновото тяло - икосаедър (гр. eikosi -"двадесет", hedra -" площ"), т.е. пространствен многостен с 12 върха, 30 ребра и 20 околни стени от равностранни триъгълници, символизиращо стихията на водата. Ако дължините на страните на тези равностранни триъгълници са по 1,05 м, то такъв икосаедър би могъл да се впише във въображаема сфера с диаметър 2 м. Върху околната повърхнина на апарата се забелязва пенообразно покритие с дебелина 15-20 см, малка врата, през която едва се промушва темпоронавтът, и още по-малко прозорче. От сайта се съобщава, че още при монтирането на сфероидния апарат от вътрешността му се е разнесъл силен мирис на озон в радиус около 200 м, а нивата на радиоактивно лъчение са се увеличили близо 6 пъти над средното за района. Шест дни преди началото на изпитанията се появила аномалия с часовниците и мобилните им телефони. Стрелките избързвали с по няколко часа или направо спирали, а датите от екраните на мобифоните им се премествали необяснимо.

Отразените в гладките

метални стени

на апарата

вълни са попадали директно в областта на епифизата на темпоронавта. Така се е образувал един ограничен по своя обхват темпорален портал, защото никой от участниците не е имал усещане, че е "напускал" континуума. Контролът върху мощността на електромагнитните вълни и техните екранирани интерферентни взаимодействия, както и ограниченото време на престоя са били необходима предпазна мярка за научния екип.

n Как един отписан астронавт тайнствено се завръща, четете в следващ брой.