С Диан Гладичев се запознахме на 14 декември 1989 година при митинга и суматохата около Народното събрание. Бях се уморил да споря с призоваващите към "щурм на Народното събрание", че това е провокация! Виках тогава и вече години съм получавал потвърждение, че е било така.

Бях сред тълпата, когато пред мен застана едър брадат младеж, който каза: "Искам да се запозная с теб и да ти помагам в СДС."

СДС беше на една седмица, нямаше сграда, нямаше нищо. Така се запознах с Диан.

Бях избран за ръководител на предизборния щаб (Централен избирателен клуб на СДС (ЦИК)) и Диан стана мой шофьор, като излезе в неплатен отпуск. Нямах кола, а и аз бях в неплатен отпуск, СДС нямаше коли и пари, той дойде с неговата "лада". Бензинът си го поделяхме. Обикаляхме почти два месеца с ладата.

Бях избран от Националния координационен съвет (НКС) и за директор на "Демокрация". Работата ми беше много напрегната. Описал съм подробно какво и как е ставало в книгата си "Голямата промяна". Сутрин в 8 часа Диан ме чакаше с колата пред нас, най-късно в 8 и 30 бяхме на "Раковски" 134, излизахме от там през нощта между 12 и 1 часа. Спяхме по 6-7 часа. От началото на февруари до 20 юни 1990 г. всеки божи ден и после същото - от 1 юли 1990 до 15-20 юли 1991 година.

Диан стоеше неотлъчно до мен. Ролята "шофьор" беше троха в задачите му. Работа, работа, работа... От сбирка на 20-30 слабо познаващи се и напълно непознати в мазето на Института по социология, СДС стана парламентарна сила със своя програма, президент, сграда, вестник и структури по цялата страна. Диан беше активен участник в това ставане.

Той беше учил в Куба, където родителите му са работили, владееше отлично испански, знаеше наизуст десетки стихотворения на български и испаноезични поети. Преди да се запознаем, беше шеф на гаража на пречиствателната станция в кв. Бенковски, наблизо беше и жилището му в панелен блок, в края на 1991 или началото на 1992 Диан се върна на старата си работа, където се пенсионира.

Добър приятел, трудолюбив, организиран, честен и почтен!

Бог да го прости.

..............................................................

Това е една нощна снимка на Раковски 134. Предполагам, че съм довършвал прегледа и отговора на писмата. Диан ме чака. Не зная чия е снимката. Предполагам, че е на Иво Хаджимишев. Седял е при нас с уговорката, че няма да снима, и така. И друг път го беше правил.

*От фейсбук!