Предизборната кампания е едва в началото си, но две социологически изследвания очертават картина, която има всички шансове да се запази до края на кампанията и която всички партии избягват да коментират. А имено – ще бъде ли възможно съставянето на правителство?

След три поредни неуспешни опита и краткия живот на четворната коалиция изглежда отново сме на стартова позиция. Но докато през 2021 година все пак нито цените на енергоносителите, нито инфлацията притискаха бюджета, нямаше война и газът от „Газпром“ си течеше по тръбите, днес и геополитическата, и икономическата среда у нас са коренно различни. В условията на няколко кризи и след три служебни правителства, нов провал на политиците ни след 2 октомври и преди зимата ще означава катастрофа.

Участниците в изборите отлично знаят пред каква почти неразрешима дилема са изправени и всячески избягват да отговарят на въпроса „С кого ще се коалирате след изборите?“ А шаблонните призиви, че трябва да се състави „стабилно мнозинство, което да излъчи силно правителство“ изглеждат като неосъществимо пожелание.

Днес, в началото на кампанията всяка партия или коалиция говори онова, което електоратът им иска да чуе. ГЕРБ чертаят червени линии с БСП и ДПС, от "Промяната" са категорични: „Никога с Борисов, Трифонов и Доган“, а същевременно над 60% от избирателите искат правителство на всяка цена. Но пък само 5 на сто допускат коалиция между ГЕРБ и ПП. „Възраждане“ пък са неприемливи и за едните, и за другите.

Простата аритметика показва, че досегашните управляващи са далеч от крехко мнозинство дори в комбинация с БСП и „Демократична България“.

Очевидно, ако се стигне до избори през зимата, както се казва народът ще ги бие с камъни. Но освен всичко друго това ще означава ново служебно правителство на Радев срещу което са и от ГЕРБ, и от ПП, и от БСП.

Тогава?

Има и трети път, за който от известно време говорят ДПС, а преди дни бе споменат и от Борисов. Това е експертно, надпартийно, кризисно, правителство на националното спасение – наречете го както искате. Не правителство по неволя, но един възможен вариант за излизане от омагьосания кръг и спиралата от извънредни избори. Правителство без ярки политически фигури и участието на лидерите на партиите в него. То ни връща за съжаление в началото на демократичното ни развитие, когато през 1990 година отново в политическа криза се наложи подобно управление. Най-вярно – правителство на неволята.

Животът на подобни правителства е кратък, а задачите му –конкретни. Колкото и да е трудно да се състави, то е за предпочитане пред нови избори през зимата, служебен кабинет и липса на бюджет и парламент. Неговото създаване би могло да бъде на базата именно на евроатлантическите ценности и основните приоритети на страната като цените и инфлацията, приемането ни в еврозоната и Шенгенското пространство.

Противното е нова доза омерзение от политическата ни прослойка, все по ниска избирателна активност и легитимност на управлението и разпад на институциите.