Една от опорките за социализма, която е често употребявана и намира одобрително кимане с глава в средите на “златната възраст”. Хората били задружни, помагали си.

“Най-характерното за хората беьши, чи жювейха задружно, ни бяха игоисти, а и най-важното, ни съ работиши с пара̀, бьеши услуга за услуга, бартерна сдьелка…”.

За каква задружност ставаше дума свидетелстват километрите доноси в архивите на ДС. Без да се броят изгорените. Колко доносници на единица площ в блоковете и входовете на панелите е трудно да се каже. 10% или 20%? Може би повече.

Всеки низък характер, завистливец и лузър търси да изпъкне нагоре и напред с някаква клевета, с която да се хареса на властите. Още по-лошо. Хора, които са по условие “врагове” и тероризирани, техните близки избити от комунистите, тихомълком също започват да донасят. За да оживеят.

Задружен беше животът някога, да… Дружно жили!

В общата кухня за три семейства настанени в дома на “буржуата”. Другите две семейства са от селата, с фуражки и с прогресивен работническо-селски произход, нуждаещи се от жилище в града, за да заемат своите нови позиции в управлението на държавата и нейните репресивни служби.

Верно, заемаха си сол нашите майки една от друга или даже по някое яйце за баница или захар за сутлияжа. Защото нямаше нищо.

Защото беше недоимък и защото възпитанието им от “Царска Монархофашистка България” все още креташе с остатъчни усилия в поведението им с взаимен респект и доброта.

Уродливият “социализъм” на Димитров, Коларов, Червенков и Тошо Живков, една изцяло подла и престъпна система, трябва в спомените на хората да води не до умиление, а до скръбно мълчание пред това как един добър иначе народ беше покварен и почти затрит от нея.

А “добродетелите” които ѝ се приписват, да бъдат заковани върху вратите на Ада, ако някой знае къде са.

*От фейсбук