25% от българите вярват, че има живот след смъртта
Около половината европейци са убедени, че душата отива в рая
Съществува ли живот след смъртта? Науката веднага би заявила строго "не". Но нима това означава, че сме създадени единствено от плът и кости? Дали в нас има и "духовна" част (съзнание, ум, някаква трансцендираща материята реалност), която оцелява след разпадането на тялото, когато умрем?
Според социологическо изследване, проведено от World Values Survey, по-голяма част от населението в Европа вярва в живота след смъртта.
Данните посочват изключително голямо различие в мненията на скандинавските страни, като средно 53% от тях вярват в живота след смъртта. Най-висок е процентът в Исландия (58%), а най-нисък - в Нидерландия (34%). Следователно малко повече от половината от скандинавците вярват, че се състоим не само от плът и кости и че животът след смъртта се състои в преминаването на душата в друго измерение, така нареченият "рай".
А как стоят нещата в останалата част от Европа? Ако разделим континента на Източна и Западна Европа, сред 15-те изследвани западноевропейски държави откриваме голяма разнородност по отношение на вярата в живота след смъртта. Оказва се, че най-висок процент на вярващите е в Швейцария (50,4%), а най-нисък в Португалия (32,9%). Всъщност, основната форма на вяра е свързана повече с концепцията за прераждането, тоест душата преминава в друго тяло, продължавайки живота си на Земята. Смята се, че това е резултат, който се дължи на наследени предхристиянски вярвания.
От друга страна в Източна Европа, може да се очаква, че половин век на комунистически и антирелигиозни режими, може да е намалил драстично тези вярвания. Не разполагаме с данни от проучвания преди тези режими, но нека приемем, че източноевропейците и западноевропейците са имали сходни нива на вярвания, преди Европа да се раздели идеологически на две половини след Втората световна война.
Що се отнася до вярата в живота след смъртта, отново се наблюдава голяма променливост. Най-много вярващи в живота след смъртта има в Турция (91,8%), следвана от Босна и Херцеговина (65,9%), католическа Полша (64,2%), Румъния (55,2%) и Литва (52,6%), докато в България вярващите в живота след смъртта са 25%. Най-ниската стойност е в Албания - 22,7%. Доста изненадващо е, че бившите комунистически държави от Източна Европа показват тази относително висока степен на вяра в оцеляването след смъртта, независимо от формата. Дори в Русия около една трета вярват в прераждането. Ефектът на антирелигиозната пропаганда в Източна Европа изглежда не е успял да повлияе върху вярванията на населението.
Но защо тогава в нашата страна са толкова малко на брой хората, които вярват? Дали начинът на живот в този български свят влияе върху възприятията ни за "оня свят" или сме изцяло материално настроени личности, загърбили духовността някъде в миналото? Отговорите, драги читатели, оставяме на вас.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха