Наистина, животът на Човечеството, след като са започнали да се създават градове, складове за храни и обменна търговия, се е превърнало от отделни родове на дребни ловци и събирачи в общество с организация, в сплотяваща система от вярвания и даже изграждане на обединяващи ги храмове. Възникнали са постепенно или внезапно, но винаги с войни, големи териториални образувания, наричани днес Империи. Вероятно това е било продиктувано от практически съображения: данъци, сигурност на пътищата и на търговията, законност и защита, но и разбира се, вечното човешко стремление към величавост на владетелите. Египет, Хититска, Персийска, Македонска, Римска, Велика Римско-Германска, Хунска, Монголска, Османска, Московска, Австроунгарска, Британска, Съветска и прочие.

Всички те, естествено, са сринати от напора на времето, което променя всичко и го замества с нещо друго. Нещо, което е различно.

Дали сме свидетели на нещо ново и различно, например възникването на Глобална Технологическа Империя засега не ни е дадено да знаем.

Но аз си мисля днес за манталитета на Империалният Човек, поданикът на Империя и за неговите подбуди, стремежи и светоусещане. Човекът, който не познава, а и не желае да живее извън “Величието” на някаква Империя. Той е периферен човек, не е имперски жител, по-скоро е от провинцията или ако е участник в нея, той е дребен служител, слуга с мечтания как да е по-близо до милващата десница на Императора, отколкото да държи меч. Този човек има без съмнение робска душа. Бил е поробен и подчинен, когато неговият роден край е бил завладян. Той не познава гордостта да бъдеш свободен, обитаващ своето собствено пространство и да бъдеш подчинен единствено на своята, а не на чужда воля. Има малки народи и държави, които са воювали с империи успешно, а има и други, които са били покорени. Има и отделни хора, които даже във времената на поробване на държавата им от големи империи, са отстоявали своята автономност като личности, дълго след като родната им държава е била покорена.

Съдбата на тези отделни единици е била винаги трагична. Те са бивали изчегъртани от Властта на Империята и обикновено не са оставяли след себе си даже Род и поколение, тъй като и то също е било унищожавано безмилостно. Те са били екстерминирани до крак поради неподчинение на Великата Империя, която не търпи несъгласие или съпротива.

“Империалният човек” обаче, съглашателският угодлив вариант на малкият човек от завладяваните територии, винаги е процъфтявал генетично и практически. Той е създавал разклонени родове от успешни и приспособими хора, да кажем честно, най-вече мерзавци, които енергично са помагали, угаждали, донасяли на началството или сами са служили като изпълнители, дори на най-долните поръчки на Повелителя — Императора/Падишаха/ Царя и пр.

Излиза, че генетичната пропорция между доблестните и свободни хора и техните антиподи, имперските слуги, е била обречена да бъде в полза на последните. Поради своята многобройност, те създават поколения или може би даже пълчища от безразлични към доблест и чувство за достойнство потомци, които стават преобладващият народностен тип човек.

Ето така се развиват нещата при народите, които пребивават прекалено дълго в огромни Империи, без да съумеят да се съпротивляват истински.

За това как евреите са се освободили от бремето на психологическото робство, знаем.

За нашият народ, уви, не знаем нито как, нито дали. Имаме героични фигури на саможертва и национална съпротива, които сякаш не съвпадат с основният човешки вариант населяващ земята ни някога и сега. Имаме също примери на саможертва в полза на чужда империална сила, които са възпяти в стихотворни оди или са грубо издялани в камък, населяващ градските площади .

Днес гледаме как един гълъб, след като е поседял и цвъкнал върху някой подобен камък своето идеологическо гуано е кацнал върху нашия национален корниз и гъгне робски пошлости.

Селектиран е.

Дълга селекция е имало преди да се излюпи този гълъб. А те са толкова много…

Къш!

*От фейсбук