Голяма тъга се съдържа във факта, че българският народ като цяло не е в състояние да отхвърли комунизма, путинизма и тоталитарното мислене посредством демократични средства. Например избори.

Днес чух зад един стобор ракиен мъжки глас как обясняваше в двора под асмата, където си беше “сипал”, как при “Тошо” бил ходел на море “с карта от 49 лева” за цяло лято със спането, яденето и пиенето в почивната станция. Било щастливо време на изобилието. Бодър негодник, който и тогава и сега никога не беше срещал реален живот и не беше разбрал какво значи истински продуктивен труд и “трудещ се”, но не по социалистически, а по световен стандарт.

Не знам какво правеше този човек, мисля, че се готвеше да пече чушки на ламарина. Какво беше разбрал от този свят, в който се намира и неговата държава и нейното бъдеще? Нищо.

Печеше своите чушки, цуцкаше гроздова с насълзени от пушека очи и изпитваше носталгия по бай Тошо.

Утре той ще гласува. Обича Путин и смята, че Радев, който прилича на бай Тошо, ще му върне картата от 49 лева. Ех.

*От фейсбук