След тридесетина години гледах по телевизията за втори път „Новият Дон Жуан“ с Марлон Брандо (няма да го подценявам с епитети) и изгряващия Джони Деп. Екранен манифест на неоромантическата вълна, появила се след падането на Берлинската стена, когато хората в Европа вече нямаха задължение да се мразят. Припомням - филмът разказва, че любовта ражда въображаеми светове и само в тях тя е реална.

С омразата е същото. Но докато въображаемите светове на любовта са завръщане в изгубения Рай, въображаемите светове на омразата са завръщане в несъществуващия Съветски съюз.

От фейсбук