Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг и свързаните с това антикризисни мерки достигнаха до инфарктната си фаза.
Макар контурите на споразумението да са известни, все още продължават пазарлъците за детайлите и поемането на политически ангажименти в дългосрочен план. За да получи очакваното намаление на дълга и рефинансиране, Гърция трябва да извърши болезнени реформи, да поеме и изпълни определени тежки ангажименти. Техният списък е толкова дълъг, така че малцина гръцки граждани ще останат незасегнати.
На кладата са поставени създаваните през десетилетията придобивки, засягащи материалния и социалния статус на широки слоеве от населението. Съвсем закономерно огънят от тази клада подпали центъра на Атина и другите големи градове. Това не само не трогна водещите европейски политици, а дори станахме свидетели на доскоро еретични изказвания, че Гърция е свободна да избира дали да остане в еврозоната, а останалите в нея вече са подготвени за това.
Видяхме по медиите списъка с горящите сгради. Сега да видим основния списък с горящите на кладата доходи и придобивки:
- Намаление с 22% на минималната заплата, която в момента е 751 евро на месец, с допълнително 10-процентно намаление на основната заплата за младежите до 25-годишна възраст.
- Замразяване на минималната работна заплата за три години.
- Замразяване на всички заплати, докато безработицата не спадне от сегашните 22% до под 10%.
- Премахване на автоматичното увеличение на заплатата за прослужени години.
- Преразглеждане на законодателството (преди получаване на външна помощ) за отваряне на конкуренцията в множество професии, като медици, докери, счетоводители, туристически гидове, брокери на недвижима собственост и др.
- Намаление на пенсиите в държавните предприятия, в телекомуникациите и енергетиката с 15%, а на моряците със 7%.
n Намаление на заетите в държавния сектор с 15 хил. за тази година и с общо 150 хил. до края на 2015 г.
- Намаление от шест на три месеца на срока, в който секторното колективно трудово договаряне е в действие след неговото изтичане. Ако ново договаряне не бъде постигнато в рамките на тези три месеца, то за сектора ще се прилагат основните национални трудови стандарти, без да се засягат старите придобивки за стаж, образование, условия на труд и деца.
- Колективните секторни трудови договаряния ще са ограничени за срок от три години, а заварените с остатъчен срок над 24 месеца ще изтичат след една година.
- Премахване на безсрочните назначения в държавните фирми и банки.
- Намаление на държавните субсидии за общественото осигуряване с 2% през тази година и с още 3% през 2013 г.
- Преразглеждане до края на юни на специалното заплащане на заетите в правораздаването, държавните лекари, дипломатите, полицията и военните.
- Продажба до края на юни на пакети акции по списък в следните държавни сектори: търговия и разпределение на газ и петролни продукти, хазартни залагания, водоснабдяване и канализация, радио-телевизионно разпръскване.
- Ограничаване на данъчните облекчения, опростяване на ДДС и структурата на имотните данъци.
- Затваряне на 200 данъчни служби до края на годината.
- Допълнително назначаване на 1000 данъчни инспектори, така че бройката им да достигне 2000 до края на април.
- Елиминиране на удължените срокове за закъсняло плащане на данъци и социални осигуровки.
- Рекапитализация на банките чрез акции с пълно и ограничено право на глас, и с Ко-Ко облигации (облигации с опция за превръщането им в акции при спадане на капиталовата адекватност под определена стойност).
Както се вижда, списъкът е внушителен. Де да бяха толкова внушителни и икономиите за бюджета. Вследствие от тези мерки се очакват бюджетни икономии в размер на 3,3 млрд. евро, или 1,5% от БВП. От тях 1,1 млрд. евро ще се икономисат от разходите за здравеопазване, основно чрез намаление на цените и разходите за лекарства, 400 млн. евро от публичните инвестиции, 300 млн. евро от разходите за отбрана (и ограничаването им до 0,15% от БВП), 300 млн. евро от разходите за пенсии и 300 млн. евро от централните правителствени разходи. В допълнение се очакват още 325 млн. евро икономии, за чиито източници все още няма яснота. Тук трябва да разсеем дълбоко вкоренената заблуда за раздутия гръцки бюджет. Той представлява само 44% от БВП (почти колкото у нас) и е далеч по-скромен от редица водещи европейски страни, преразпределящи около 50% от БВП чрез бюджета. При това положение единственият работещ ход, който е в състояние да даде значими приходи в кратки срокове, е в подобряване на данъчната събираемост. Но това по нашите географски ширини се постига трудно. Едно е да се завърти кранчето, а съвсем друго е да се копае кладенец.
Скромно е и очакваното намаление на дълга към 2020 г. от 160% на 125% от БВП. Но в същото време и гръцкият БВП, т.е. знаменателят в съотношението се свива с растящи темпове - от 5% спад на годишна база през третото тримесечие на 2011 г. до спад от 7% през четвъртото. С тези темпове на икономически спад нищо чудно задлъжнялостта на Гърция да надхвърли 160% преди 2020 г., дори без да взема нови заеми след сегашното преструктуриране. Една от солидните гаранции за това е свиването на публичните инвестиции, а от друга страна е засилената емиграция на квалифицирани младежи и хора на средна възраст вследствие от орязване на доходите и увеличаване на данъците.
Тази рецепта за нещастие бе изпитана от България през 90-те, и ако гърците трябва да се опасяват от "български стандарт", то по-скоро е в загубата на двигателите за бъдещ растеж, отколкото в моментния спад на доходите. Последствията от тази политика също са добре познати на север от Промахон - десетилетна стагнационна спирала, основана на застаряващо население и свръхоблагане на изтъняващата квалифицирана производителна прослойка. Гърците добре разбират, че мизерията на стабилизацията води до стабилизация на мизерията. Ето защо битките и пазарлъците в южната ни съседка са не за нейното настояще, а за нейното бъдеще.