Моряци твърдят, че са телепортирани далеч в бъдещето

30-годишен руски капитан изчезва през 1997 г., когато през 1998 г. откриват тялото му, анализ сочи, че е на 160 години

Съществуват ли времеви портали? Тази тема вълнува човечеството от най-древни времена, но до момента няма никакви доказателства в нейна подкрепа.

Затова Огнян Каменов издирва всички любопитни случаи, които определено предизвикват размисъл в тази насока. Медиите периодично ги подхващат, но обяснения за тези странни явления все още няма. В тази поредица Каменов излиза със своя хипотеза и всеки сам избира дали да се довери, дали да остане скептичен или сам да се впусне да издирва още факти около тези загадки.

В миналия брой той разказа за загадъчния полет "Сантяго 513", за мистериозния влак на Санети и за неколкократното необяснимо появяване на "Титаник" и някои от пътниците му пред рибари. В този брой той продължава с едно странно изчезване по време на дежурство и за легендарния експеримент "Филаделфия".

Случаят с изчезването на руския флотски капитан III ранг е един от най-забележителните. Макар че събитието е било в патримониума на Тихоокеанския военен флот на Русия, откъдето по принцип информационните потоци са крайно оскъдни и цензурирани, то не само не е било засекретено, но флотското военно разследване е публикувало всички подробности.

Единствено името на изчезналия офицер е запазено в тайна, по молба на близките му. Затова ще го наречем условно - Алексей Фьодоров.

Когато рано сутринта в неделя на 07.12.1997 г. капитан III ранг А. Фьодоров поема дежурството на бригада военни кораби (включваща 3 - 4 дивизиона), дислоцирани недалеч от гр. Петропавловск-Камчатский (на полуостров Камчатка, Русия), обстоятелствата били обичайни, т.е. без произшествия. Към 3 часа на следващия ден той съобщил на помощник-дежурния, че отива на проверка в поверената му база и

не се завърнал повече

Да изчезне офицер по време на дежурство на бригада бойни кораби е сериозно произшествие.

Командирът на военната база обявил тревога и екипи от офицери и матроси внимателно претърсили цялата територия на поделението. Гражданските и военните летища били поставени под контрол. Но издирванията се оказали безрезултатни.

В началото на месец март 1998 г. група местни ловци случайно попаднали на зловеща находка - човешки скелет с неразместени кости, облечен в съвременна военноморска офицерска униформа, с лента на левия ръкав – "Дежурен по бригада".

Разследващите прокурори и следователи установили безусловно самоличността на останките по намерените в дрехите лични документи и по серийния номер на служебния пистолет. Те действително били на капитан III ранг Алексей Фьодоров, но резултатите от направената генетична експертиза в Министерството на отбраната били шокиращи.

Принадлежали наистина на 30-годишния капитан,

но според радиовъглеродния анализ той би трябвало да е починал преди 160 години, незнайно как и от какво. Но ако въпросният Алексей Фьодоров е починал преди 160 години, тогава през годините, когато е живял в Камчатка, трябва да е бил "пътешественик" от миналото?

Как е било възможно да се адаптира такъв хронопътешественик, роден през 1808 г., починал през 1838 г., който, "пренасяйки" се в бъдещето, се е превъплътил в 30-годишния капитан III ранг, служещ на съвременни високотехнологични кораби от Тихоокеанския военен флот на Русия?

Руските учени били силно заинтригувани, но така и не успели да издигнат обоснована хипотеза за "пътуването във времето" на дежурния офицер. Забелязали, че в края на 1997 г. е била регистрирана необичайно висока геомагнитна и сеизмична активност на Камчатка. Освободената енергия достигнала критична интензивност, което може да е предпоставка за внезапно образуване на хронални (времеви) портали.

Експериментът “Филаделфия”

За проекта Rainbow (Дъга), известен още като "Експеримент Филаделфия", се говори, че е осъществен като секретна военна операция през 1943 г. в контролиран от ВМС район в залива на Филаделфия (щата Пенсилвания, САЩ). Шокиращата за Съединените щати новина започнала да се разпространява, когато бившият моряк Карл Мигел Алън изпратил през 1955 г. три писма, първото от които било до астрофизика и уфолог Морис К. Джесъп, станал известен скоро след публикуването на монографията си "Доказателство за НЛО".

Във въпросните писма Карл Алън, представящ се с мексиканския си псевдоним Карлос Мигел Алиенде, описал необичаен експеримент, на който станал неволен свидетел, проведен на 16.10.1943 г. (събота) с американския ескадрен миноносец USS Eldridge DE-173 и неговия 181-членен екипаж. По време на експеримента с начало 09,00 ч. той бил матрос на борда на товарния кораб "Ендрю Форест", закотвен на дока недалеч от дрейфуващия в залива Eldridge.

Видял, че ескадреният миноносец бил обгърнат от зеленикаво сияние над ватерлинията, с формата на елипсоид. Четири часа по-късно корабът изчезнал, за да се материализира в залива Норфолк (на 400 км южно от Филаделфия), а малко по-късно отново се появил в залива на Филаделфия.

Целта на въпросния експеримент била да се тества практически възможността за

пълно радарно прикритие на

военни кораби

и екипажите им. Но тайният замисъл на уж разработилия теоретичната част на експеримента Алберт Айнщайн е бил да се проверят някои работни хипотези от единната теория на полето, върху която работел.

Резултатите от "Филаделфия" според Карлос Алиенде били ужасяващи: 28 матроси загинали, сраствайки се в конструкцията на кораба, 32 матроси изпаднали в каталептичен ступор (угнетително душевно състояние, водещо до пълна неподвижност и изолация), 12 души били радиационно облъчени с високи дози, 94 моряци и офицери получили загуба на разсъдък от преживения ужас; само 21 души от екипажа напълно се възстановили след лечение.

Да загинат 28 млади матроси, но не в битка с нацисткия враг, а на кораб в базата си по време на военен експеримент и тази трагедия да не стане достояние на бдителните американски медии, е повече от подозрително.

Провокиран от съмнения, прочутият експерт по паранормални явления Робърт Гьорман се заел със загадката в началото на 90-те години, още повече че получил едно от писмата, изпратени от Карлос Алиенде. Макар и трудно, той успял да се свърже със семейството му в Пенсилвания. Близките му признали, че Карлос е имал психични проблеми и след края на войната е лекуван нееднократно.

Показали на Р. Гьорман негово писмо, в което признавал, че сам е измислил цялата история с експеримента "Филаделфия" и защо е изпратил на военните книгата на Морис Джесъп, изпълнена с десетки забележки към текста. Но Гьорман не спрял дотук - за него било неубедително и подозрително един

психически нестабилен бивш моряк да измисли

такава впечатляваща, мистична военна операция, наситена с недостъпна за него терминология и секретна информация.

Той открил документи, доказващи, че проектът "Дъга" няма нищо общо с експеримента "Филаделфия" и е бил измислен за негово прикритие.

След 11.12.1941 г., когато САЩ обявяват война на тристранния пакт, проектът "Дъга" е секретна програма на Пентагона за

технологични морски военни действия срещу хитлеристката коалиция

Разработван е близо 2 години, но изпитанията в реални условия са проведени през октомври 1943 г. във филаделфийския залив с т.нар. процедура за демагнетизиране. При нея плавателният съд е ставал "невидим", но не за радарите, а за вражеските морски мини с магнитни детонатори.

На бордовете на различни модели военни кораби (включително и на "Елдридж") се поставяли електромагнитни колани с електрическо захранване, които при създаване на завишени нива на демагнетизиране принуждавали вражеските мини да се взривяват далече от корабите, а при по-ниски - тези мини просто "не забелязвали" военните съдове. Изпитанията по проекта "Дъга" са преминали съвсем незабелязано за екипажите и без никакви рискове за живота и здравето им.

Участието на Алберт Айнщайн и Никола Тесла във "Филаделфия" се е оказало въображаем и несполучлив опит на Карлос Алиенде да придаде по-голяма достоверност на фалшивата си версия, възползвайки се от популярността и почтеността на тези учени. Но най-силният му аргумент, че неволно се е оказал пряк свидетел на "Филаделфия", е бил категорично опроверган от друг ентусиазиран анализатор - пенсионирания полковник от Военното разузнаване Доналд Крамър.

През 1985 г. той

открил дневника на своя приятел Питър Моусли (починал през 60-те години),

служил през войната на същия търговския кораб "Ендрю Форест". В него той отбелязал, че на 18.10.1943 г. ще празнува рождения ден на сина си с приятели на кораба, в пристанището на гр. Оран (Алжир), на около 3500 км от Филаделфия. Там "Ендрю Форест" останал до януари 1944 г.

Търговските кораби от това време са плували с круизна скорост от 14 - 15 възела в час (26 - 28 км в час) в тиха вода, което означава, че за да бъде този плавателен съд на 18.10.1943 г. (понеделник) в Оран, е трябвало да тръгне от Филаделфия най-късно на 12.10.1943 г. А експериментът "Филаделфия" според самия "свидетел" е започнал в 09,00 часа на 16.10.1943 г.(събота).

Как би могъл Карлос Алиенде при тези обстоятелства да се озове в деня и часа на експеримента в близост до "Елдридж", след като в същия момент е бил на около 2500 км от Филаделфия, на борда на "Ендрю Форест", пътуващ през Атлантика за Алжир? В дневника на Моусли нямало и дума за някакво загадъчно телепортиране на американски военен кораб в залива на Филаделфия!

И за капак на разобличенията си, през 1999 г. полк. Крамър издирил 84-годишния тогавашен командир на "Елдридж" - капитан I ранг Ван Алън, който категорично заявил, че под палубата на неговия миноносец никога не са били монтирани два 75-киловатови генератора, захранващи 4 гигантски магнитни бобини, проектирани от Никола Тесла, както твърдял в писмата си Карлос Алиенде. Също така не са били извършвани и експерименти за радарно прикритие и телепортация. Животът и здравето на екипажа му никога не са били подлагани на каквато и да е заплаха. В интервюто той е посочил и истинското съдържание на проекта "Дъга". Но мистерията, свързана с въображаемия експеримент "Филаделфия", който уж "отворил врата" в пространствено-времевия континуум, предизвиквайки телепортация, не приключва с неговото компрометиране. Тя тепърва започва!

Конспирацията "Филаделфия" е сътворена, но не от привлечения фалшив свидетел Карлос Алиенде, а от Военното разузнаване (AMI), Агенцията за въздушно разузнаване (AIA) и Военноморската служба за разузнаване (ONI), които са ведомства към Министерството на отбраната на САЩ (Пентагона). Когато през 1984 г. по световните киноекрани започва да се разпространява игралният филм "Експериментът Филаделфия" с режисьор Стюарт Рафил и сценаристи Чарлз Берлиц и Уилям Мур, много бивши моряци от ескадрения миноносец "Елдридж" започнали

“внезапно да си припомнят” тежките последствия

от въпросния експеримент.

Например морякът Ал Билек разказвал, че се е телепортирал два пъти в бъдещето - през 2137 г. и през 2749 г. Подобни разкази на бивши моряци на "Елдридж" е имало десетки, но изчезване и телепортация на "Елдридж" - не! Удивление предизвиква не толкова лавината от фалшиви спомени, провокирани от впечатляващите филмови кадри, а търпимостта на военните служби на САЩ към медийния интерес към "Филаделфия".

Като че ли той е бил замислен да има силно интригуващ обществен потенциал, за да отклони любопитството от друг, още по-секретен проект.