Откакто е започнала работа в храма, никога не е боледувала, с лекота изкачвала 220-те стъпала

Студен януарски ден през 2014 г. На входа на патриаршеската катедрала с нетърпение очаквам срещата си с празничния звънар на храма Мария Зъбова. Тя пристига на уговорената среща с точност.

Скромно облечена жена, средна на ръст. Знаех, че е на 85 години. Но изглеждаше доста младолика. Енергична. С жив поглед.

Пристъпва с

пъргава походка.

Никой не би предположил как тази крехка дама всеки Божи ден бие 12 камбани с общо тегло над 25 тона. Веднага се сещам за думите на софийски свещеник: "Да се пребориш с огромните тежести, изработени от бронз за по-ясен звук, е направо подвиг в мирно време". В конкретния случай Зъбова бе героиня, упражняваща тежък физически труд, който би отблъснал дори здрав и як мъж.

За срещата ми с тази невероятна дама, която вече не е между нас, съдейства тогавашният председател на църковното настоятелство епископ Тихон, днес викарий на българския патриарх Неофит.

Звънарката предложи разговорът да се проведе на работното й място, при камбаните. За целта трябваше да изкачим 220 стъпала в спирала. Зъбова ги взема на един дъх, въпрос на навик.

"Бия камбаните единствено за душата си. Умолявам ви да не пишете нищо извън това", започва разговора тя. Но журналистическото любопитство надделя и се изплъзна въпросът все пак какво е възнаграждението, което получава за тежкия труд, за който се изисква изключителна физическа издръжливост.

Останах шокирана от отговора: "150 лева".

Символичният хонорар не бил променян 30 години.

Така е преценило ръководството на храма, съобразено с тежкото финансово състояние на Църквата. Досещам се, че за да се справи с тежестите на камбанарията на най-величествения храм на Балканския полуостров, може би й помага това, че е тренирала гребен спорт.

В повечето софийски храмове няма открит щат "Празничен звънар". В митрополитската катедрала "Св. Неделя" биенето на камбани се управлява от компютър, сподели приживе предстоятелят на храма отец Мина Минчев.

Такава длъжност имало само в патриаршеската църква, защото там

камбаните се биели по строг канон

при посрещане на държавни ръководители, архиереи от поместни православни църкви. Както и при големи християнски празници като "Рождество Христово", "Възкресение Христово" и "Успение Богородично". Рутинното задължение е огромните камбани да се бият и преди всяка Божествена света литургия в неделя. Както и при бдение в събота, късно следобяд.

От Синода не отричат, че хонорарът на празничния звънар "е много под символичен". Все пак работата на звънарката бе високо оценена "като саможертвена в истинска служба на Бога".

За осигуряване на нормално заплащане на ревностния труд, който изисквала професията "звънар", решение трябвало да вземе църковното настоятелство на патриаршеския храм, а не Синодът. Църковните настоятели бяха лаконични пред "168 часа": "Самата Зъбова не желаеше хонорарът й да бъде променян. Даже и тази нищожна сума не желаеше да получава."

Друга е болката на Мария Зъбова обаче, не материалното. Казва, че сърцето я боли, когато вижда как младото поколение е потънало в страсти и пороци. Няма никакви добродетели. А злобата и завистта буквално унищожавали младежите.

Максимата "Неведоми са пътищата Божии" важи и за звънарката Мария Зъбова.

Голямата й мечта

да стане лекар

не се сбъдва

Тя завършва специалност "Математика и физика" в Софийския университет. А преди висшето образование е учила във Френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив. Заради безупречното владеене на френския й предлагат договори за престижна, добре платена работа в африканските страни, но тя отказва.

"Продължавам да мисля вместо на български, на френски. Толкова съм свикнала с езика", казва тя.

Мария живееше с една от трите си дъщери. Освен от биене на камбани Мария разбираше и от отглеждане на малки деца. Внукът й тогава бе на три месеца. Грижите около него бяха поети от младата му майка, а баба му въртеше домакинската работа. Тя пазарува, а след това готви.

Книгите, с които не се разделя, са Библия на български и на френски език. Любими четива са й духовните напътствия на Светите отци, както и "Житията на светиите". Препоръчва ги горещо на младите хора, за да не живеят разгулно, в пороци.

"Всичките ми внуци и правнуци съм ги възпитала в духовност", заявява гордо тя. Огромната фамилия е причина Зъбова да не отиде в манастир, въпреки че е постригана отдавна. Пееше в църковния хор, където преди години среща голямата си любов Иван Петров – Йохан, отдавна покойник.

Спомените за енергичната звънарка са живи. И ще останат завинаги. Как ще я запомнят - това е въпросът ми към викария на патриарха епископ Тихон.

"Ще запомним Мария с нейната себеотрицателност, с нейното удивително постоянство - казва той. - Имаше дълбока вяра. Казваше

“Бог ми дава сили да бия тези тежки камбани.”

Никога не се е говорило, че Мария има претенции около размера на хонорара. Правеше го на доброволни начала. Не е лесно да се поддържа този храм. Изисква ужасно много средства. А пък приходите не са най-добрите, които можем да очакваме."

Едно от много малкото интервюта, което Зъбова даде приживе, бе за "168 часа" през 2014 г., тук публикуваме най-важните моменти от него:

- Г-жо Зъбова, имате ли регистриран рекорд в биенето на камбаните?

- Може да се каже, че имам -

тричасово непрекъснато биене при посрещането на иконата на Света Богородица

"Йерусалимска" през 2002 година. Тогава плаках. Плаках и при посрещането на трите чудотворни икони на Св. Богородица, пред които се молихме за освобождаването на медицинските сестри в Либия. Работих с желание на камбанарията и когато България стана четвъртата сила в света по футбол. Дълго съм била камбаните при пристигането на принцеси от Холандия. И при интронизацията на патриарх Неофит.

При завръщането на Симеон Сакскобургготски - 3 часа и половина без прекъсване. Но той ме разочарова.

- Вярно ли е, че откакто сте станали звънарка, не сте вземали никакви лекарства? Не ви ли се е налагало?

- Така е. Нямам никакви увреди. Не помня да съм се разболявала, а съм работила и при арктически температури горе.

При минус 30 градуса. Не ми беше студено, защото служа на Бога. А когато изкачвам стълбите към камбаните,

не изпитвам никакво затруднение.

Едно старо поверие казва, че който бие камбани, ангели го придружават.

- Има ли духовна криза в обществото?

- Жестока духовна криза, много по-опасна от материалната. Аз виждам спасението в това да започнем стриктно да изпълняваме десетте Божии заповеди. И да обичаме ближния.

Да бъдем милосърдни към него. А ситуацията е наистина страшна - израстват разбойници, крадци, убийци. Егоизмът така е обсебил хората, че ги е лишил от човешката им същност. Това е трагедия, която не осъзнаваме.

- Важно ли е нашите политици да бъдат вярващи?

- Разбира се. За съжаление нашите политици са крадци. Живеят с мисълта, че ще бъдат вечни.

Много приятно впечатление ми е правил бившият премиер Бойко Борисов. Наблюдавала съм го, когато пея в храма "Св. Седмочисленици". Пристъпва предпазливо към иконите. Покланя им се.

В ръцете си държи три огромни свещи.

Много истинско поведение на православен християнин. Нито капка поза няма в поведението му в храма.

Борисов се отдаде на властта, но не го оцениха. Много достойно постъпи, когато си подаде оставката.

А сега, какво е? Пълна анархия. И не зная докъде ще стигнем.

Държавата пропада с всеки изминал ден. Радвам се, че интелигенцията вече се осъзна и поведе протестите.