Възглупавата “политическа класа” в своята тогавашна наивност през 90-те изобрети една “демократична” имитация на българска почва, наречена Баланс между Трите Власти:
1. Законодателна — най-висшата по презумпция, защото е избрана от Народа директно и съответно представлява неговата Власт в Парламентарната Република.
2. Изпълнителна — опълномощена да упражнява Власт, включително с правото да бие, да арестува при нужда, да събира данъци и да потребява парите от Хазната според своите разбирания, да воюва с врагове, да създава и практикува външна или вътрешна политика в рамките на “закона” изобретен от Народното Събрание.
3. Съдебна власт — онази, която е над всички други, защото е блюстител на Закона, тълкувател на неговото приложение в Живота, чийто постановления или присъди “не се обсъждат, а се изпълняват” от всички, защото пред Закона всички са равни.
Дотук добре!
Но освен тези три Власти, в нескопосаната българска система за Ред и Държавност, наречена Конституция, има още една смислово неуточнена Институция, наричана Президент или Президентска институция. Тя няма съвсем точен смисъл и функции, извън церемониалните, но е надарена с особени пълномощия, особено когато Парламентът поради политическа несъстоятелност се е наложило да бъде разпуснат. Когато няма Парламент, се оказва, че в една Парламентарна Република практически се възцарява Безвластие. Държавата вече не е управлявана от народните си представители, а от избрани от Президента фигуранти или субективни негови фаворити, които в един доста стряскащ парадокс, започват да се държат и да управляват държавните дела, сякаш са избрани от народа за това и то за неопределено дълъг период. По принцип тези избранници на Президента, наречени Служебно Правителство, не би трябвало да извършват никаква стратегическа дейност, камо ли да променят геополитиката на страната. Те имат задачата да осигурят провеждането на следващите Парламентарни избори по най-честният начин и нищо друго. Тъпашката Конституция обаче, ги е овластила да действат сякаш са нормално правителство и да вилнеят, практически безнаказано, без контрола на Народа, тоест на Парламента, който е временно разпуснат. Узурпацията на Властта от Служебното Правителство, за съжаление, не се коригира успешно от Третия неин източник, Съдебната Власт. Тя би трябвало да е последната бариера срещу Самовластието на Временният Господар на Държавата, получил в ръцете си лостове за промяна на всичко чрез това “Правителство” без никакъв отпор. Тези назначени министри, областни управители, началници на секретни служби, митници, военни и държавни служители, дипломати, ръководители и директори на важни институции, са въведени в кратки срокове в режим на пълен произвол, сякаш наистина имат дадени им от народа правомощия. Всъщност, на тях са делегирани права от Президента, който по условие не е Изпълнителна власт.
При очевидния дисбаланс на държавното управление и наближаващият колапс на всички обществени системи за ред и законност, мълчанието на Съдебната система, като последната бариера срещу самоуправството на един случаен и вероятно завербуван от чужда сила президент, е наистина смайващо.
Ако узурпацията на власт от злокачествената антидемократична Кабала не бъде спряна по законен начин от Съдебната система, тогава тя също ще бъде смляна в режим на тоталистичен преврат, защото пред недоразумението наречено “Служебен Кабинет” няма да има никаква друга контролираща или балансираща сила освен Улицата.
Изглежда това е което остава като последната Възможност.