Спомен за Иван Карадочев:

Покрай някои занимания ми хрумват такива неща.

Не може да обявиш смъртта на своя бог и да не преживееш последствията от дързостта си.

Не може да си въобразиш, че разумът ти е равностоен на неговия и да не видиш крахът на несъвършените ти конструкти.

Не може лекомислено да отхвърлиш есхатологичния концепт за времето и да не се сблъскаш със стената на биологичната си смърт като граница на твоята крайност.

Ако не открием знаците за присъствието на бога в света си, ние сме мъртвите.

*От фейсбук!