В малка стая музей в родния му град Левски пазят най-ценните предмети на големия актьор

В най-силния му актьорски период хонорарът на Георги Парцалев е почти три пъти по-висок от този на колегите му в Сатиричния театър. Само за няколко години натрупва значително състояние, а голяма част от изкараните пари харчи за купуването на стари икони, старинни мебели и бижута.

На сцената винаги излиза с масивни златни пръстени, гривна и синджир с кръст, който целува преди всяко представление. По онова време

се слави като най-богатия актьор

Въпреки това доброто финансово състояние му носи тъга, а не радост. Често чувства как много хора, които смята за приятели, го използват заради парите. Случвало се е да помага на нуждаещи се, които впоследствие го мамят. Така постепенно започва увлечението му да събира старинни предмети.

Пред своя приятел Енчо Багаров споделя, че макар да няма собствено жилище в София, антиките в квартирата му в центъра на София му носят усещането за дом. Именно създателят на Сатиричния театър - Енчо Багаров, който е и верен партньор на сцената и приятел на Парцалев, го запалва по колекционерството. До смъртта на Багаров двамата споделят обща страст - издирването на книги класики от световната литература, които по онова време трудно могат да се намерят в България. В спомените си Парцалев се описва като спонтанен купувач, а не като истински колекционер. Купувал само това, което наистина му харесвало. Не се интересувал от стойността във времето. Затова и няколко пъти се оказва излъган от находчиви търговци. Въпреки това повечето му вещи са истински находки.

След смъртта му голяма част от имуществото на Парцалев е пренесено в родния му град Левски. До днес се носят легенди и мистерии къде се намират "съкровищата" на Парцалев и каква е съдбата им.

Любопитна е историята на златния пръстен, с който големият комик не се разделя нито за миг. Заради него част от сценариите за ролите му в Сатиричния театър са пренаписвани, за да може образът му на сцената да позволи носенето на подобно масивно бижу.

В книгата на Илия Ангелов "Тъжния клоун" за първи път е описана част от историята на пръстена.

"Парцалев обичаше да влага парите си в златни бижута. Страстта му към украшенията и накитите беше пословична. Винаги носеше 5–6 златни пръстена, които сменяше постоянно. Само един-единствен пръстен никога не слизаше от ръката му. Той казваше, че този пръстен с брилянти е принадлежал някога на цар Фердинанд. Колко е истина това, аз не можах да разбера. Почти никога не сваляше и любимия си медальон "Вяра, Надежда и Любов". Имаше и две масивни златни гривни. Едната много лесно се откачваше от предпазната верижка. Времето все не ни стигаше да я занесем на златар за поправка. Така след едно представление в Софийския цирк гривната се загуби. Парцалев запази спокойствие, но личеше, че му е много криво", пише Ангелов.

Приживе Парцалев сам поддържа историята, че пръстенът тръгва лично от царя. Така казва и на екипа на филма "С деца на море". По време на снимките актьорът го носи на верижка на врата си, а не на ръката. Това е част от договорката с режисьора Димитър Петров. Ако е на ръката, огромното бижу влиза във всеки кадър. Парцалев обаче казва, че няма да го остави в импровизираната си гримьорна. С екипа постигат консенсус - бижуто да е на врата му, тъй като в повечето кадри ще е скрито под ризата.

Актьорите от неговото време знаят в детайли

историята

на пръстена,

разказана им от Парцалев.

Бижуто било подарък от баща му, който пък го наследява от своя баща - Георги, знатен търговец, познат в целия Централен район. Той получил пръстена лично от цар Фердинанд. До последно бижуто е на ръката на Парцалев, докато лежи в Правителствена болница. След смъртта му неговата майка Веска споделяла със своите съграждани в Левски, че пръстенът е изчезнал.

"Преди известно време четох в някои вестници, че поради болестта си Парцалев не е носил златните си накити в болницата, а спял върху тях - твърди в книгата си Илия Ангелов. - Искам най-правдоподобно да кажа и да опровергая това, защото и четирите му златни пръстена на дясната ръка и трите на лявата бяха на него до последно.

Кръстчето

с диаманти

също си го носеше до края на живота си. Парцалев умира от скоротечна левкемия. Измислица е също, че е бил пребит по време на дисидентската акция в градинката пред "Кристал"."

След смъртта на Парцалев всичките му вещи са дарени на читалището в родния му град Левски по негово изрично желание приживе. Сред тях са мебели, икони, сувенири и сценични костюми. Много малка част от всичките 120 икони, притежание на Парцалев, са изложени в читалището - от тях там има само 12, защото повечето са в много лошо състояние. Сред уникалните мебели на артиста са маса, столове и канапе със седефени елементи, писалище и огледало, които също са инкрустирани със седеф. В музея е изложен и халатът на Парцалев, с който той се превъплъщава в образа на царя във фантастичната комедия на Братя Мормареви с режисьор Иванка Гръбчева - "Тринайсетата годеница на принца".

Майката на актьора Веска Парцалева лично изпълнява волята на покойния си син – общо 2487 реликви за 2 398 130 лв. пристигат в Левски. Като в протокол

детайлно е описан всеки един предмет

Според местните тя заръчала мебелите на актьора да не бъдат оградени, не искала музей за сина си, а място, на което хората да могат да се докоснат до живота на актьора.

Сред най-ценните предмети в колекцията му е един виенски бюфет от XVIII в. с издълбани на ръка ловни сцени. Веска разказвала пред местните, че при сина й често идвали да се пазарят за шкафа. Предлагали му 150 000 долара, но той отсичал, че не го продава.

Много от експонатите така и не са изложени, тъй като музеят не разполага със собствена сграда, а отделеното пространство е твърде малко. В града има идея да се направи голям културен център, който бъде наречен "Георги Парцалев" и да обединява читалището с неговото име, летния театър и музей.

Според директора на читалището Силвия Антонова голяма част от експонатите говорят и за живота, и за душевността на актьора, както и останали от него бележки. Така например пред местните хора споделя, че когато си отиде, за него ще напишат новина в "Работническо дело" на последна страница с малък шрифт. Още тогава съгражданите му били наясно, че това тежи на Парцалев, който знаел, че няма да получи каквото и да е признание от властта.

За щедростта му се носят легенди. Съгражданите му помнят колко щедри бакшиши оставял винаги. Носел всичките си хонорари в чантичка винаги със себе си дори когато се прибирал в Левски, а

приятелите му често го предупреждавали,

че парите може да изчезнат. Дори сценичните работници в театъра знаели къде ги държи.

"Има три неща, които човек не може да си купи с пари - спомня си още Илия Ангелов в книгата си за Парцалев. - Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някого да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари, е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден се разваля и нищо не може да помогне."

Парцалев се въздържал да дава заеми, защото често пъти дори близки приятели не му връщали парите. Но когато давал, записвал борчовете в специално тефтерче. На тези, които му връщали парите, слагал знак плюс, а на другите — минус. Раздал много пари и на съгражданите си в Левски, повечето така и не получил обратно. Независимо от това той и до днес си остава най-значимият и обичан жител.