Според последните данни на Евростат държавният дълг в еврозоната през третото тримесечие на 2010 бележи лек спад. Основната причина за това са предприетите бюджетни икономии, увеличеното данъчно облагане и данъчна събираемост. Пълният ефект от предприетите мерки за ограничаване на мерките тепърва ще се прояви през последното тримесечие на миналата година и първото тримесечие на настоящата. Обнадеждаващи са и тенденциите в спада на доходността на суверенния дълг след неговия пик през Ноември. Подобрява се и съотношението между заявените и емитираните дългови книжа на аукционите. Основна причина за това е политиката на Европейската централна банка, както на вторичния пазар на дълга, така и чрез

увеличения хоризонт
на рефинансиране
на банките

Процесите, свързани с дефицита и дълга в еврозоната, през декември и януари са обнадеждаващи. Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг отдавна минаха най-острата си фаза. Преговарящите и пазарите вече са калкулирали очакваните негативи от сделката независимо от нейния окончателен вариант. От началото на годината напредна и работата по европейския механизъм за стабилност, фискалния пакт и други подобни елементи на антикризисната политика. През второто тримесечие на годината еврозоната ще има на разположение

функциониращи
механизми и фондове за борба с финансовата криза

Дори в момента да има съмнения в размера на необходимите фондове, при работещи механизми работата ще се сведе само до количественото им надграждане и преструктуриране. В допълнение към това, в средата на годината трябва да завърши и рекапитализацията на европейските банки. На този фон резонно възниква въпросът - а сега накъде?
С овладяването на дълговата криза Европа трябва да даде ясен сигнал за генералната посока на своето развитие. От своя страна, алтернативите за развитие на съюза зависят от оценката на случилото се досега. Една възможна оценка е, че дълговата криза е просто страничен продукт на световната финансова криза и след нейното преодоляване е

възможно възстановяване на икономическата активност в засегнатите страни

с минимални промени и пренастройка в политиката и механизмите за регулиране на икономическата общност. Друга възможна оценка е, че дълговата криза е породена предимно от слабата финансова и фискална дисциплина в отделни страни и след въвеждане на ред и дисциплина, както и необходимите за това регулаторни механизми, ще се създадат условия за стопански подем. Трета възможна оценка е, че дълговата криза е неизбежно следствие от съществени недостатъци в самата конструкция на еврозоната и нейния монетарен модел.
В икономическата област фундаменталният проблем е ниската производителност и конкурентоспособност на страните от европейския юг. Необходим е задълбочен анализ за причините, довели до това състояние, както и за увеличаващата се скорост на дивергенция спрямо севера по тези показатели. Тук става дума за състоянието на трудовите пазари и характера на социалните трансфери, необходимостта от целева инвестиционна политика и преструктуриране на субсидиите, координацията и общите стандарти в образованието и преквалификацията, и пр.
В социалната сфера фундаменталният проблем е застаряващото население и растящата младежка безработица. Необходим е задълбочен анализ на методите и механизмите за

дългосрочно балансиране
и устойчиво развитие
на пенсионните системи

на ролята и мястото на професионалните съюзи в XXI век, на специфичните политики за реално въвеждане на младежите в пазара на труда, включително чрез създаване на гъвкава трансгранична заетост, и пр.
В момента най-болезнените фундаментални проблеми се намират в институционално-политическата конструкция на еврозоната и ЕС. Съществува реален риск тези проблеми за пореден път да засенчат и подменят социално-икономическите. Набира скорост и популисткият дебат за повече или по-малко федерализация и неговото разклонение за повече или по-малко елитарност във визията за управлението на общността. Строго

елитарният подход може
и да е ефективен в условията на остра криза,

но в нормализиращи се условия и в дългосрочен план, едва ли може да допринесе за устойчиво развитие в дългосрочен план.
Дълговата криза дава реална възможност за търсене на устойчиви решения на институционално-политическите проблеми в Европа. Тя показа

високото ниво на системна обвързаност както между отделни страни и региони

от една страна, така и на силната взаимозависимост между трансграничните процеси в частния и публичния сектор. Това важи в още по-голяма степен за еврозоната, където доскорошната дефини- ция за суверенен риск е несъстоятелна "per se".
Кризата показа, че системният риск не е производен на суверенните рискове в зоната, а обратно. А различията в суверенния риск се дължат на способността да се бранят и отстояват сравнителните предимства, и на възможността за стерилизация на негативните външни влияния. Ако логиката на националния суверенен риск не отстъпи крачка назад в полза на системния, то уроците от кризата ще отидат на бунището а бъдещите промени ще доведат до още по-голямо напрежение на институционално и политическо ниво. И ще трябва да се стягаме за по-тежки времена.