Връзките на Муктада ал-Садър с Иран са притеснителни, но Техеран вече не го смята за надежден съюзник

Кариерата на Муктада ал-Садър започва с ожесточени битки с американските сили, нахлули в Ирак през 2003 г. Това доведе до остър конфликт с тогавашния шиитски премиер Нури ал Малики, който управлява страната между 2006 и 2014 г.

Той беше принуден да разпусне сформираната от него въоръжена милиция "Армията на Махди", състояща се от 60 000 бойци. По-късно обаче той я активира отново след убийството на командира на бригадата Ал-Кудс - Касем Солеймани. Тази организация е част от революционната гвардия на Иран и отговаря за външните операции на страната.

Солеймани беше убит в началото на 2020 г. при американски военен удар близо до летището в Багдад.

Един от най-спорните въпроси, свързани с Ал-Садър, остава връзката му с Иран. След протестите през 2019 г. той възприе линия, по-близка до Техеран. Сега обаче се обърна срещу него и зае враждебна позиция срещу политическите партии и въоръжени групи, свързани със страната на аятоласите.

Според някои анализатори с тази промяна в позицията Ал-Садър "търси споразумение с Иран, което би му позволило да спечели подкрепата на страната, но без да бъде контролиран от аятоласите".

Иранците обаче "не виждат Ал-Садър като надежден съюзник".

Въпреки че личността му е пълна с противоречия и превратности, всички, дори опонентите му признават, че той се радва на голяма обществена подкрепа.

Повратната точка на гражданската война.

Преди две седмици политическият процес в Ирак навлезе в нова повратна точка. Най-опасната след американската окупация на Ирак през 2003 г. Враждата между Ал-Садър и бившия премиер Нури ал-Малики, който в момента е лидер на "Координационна рамка", идва от това, че през 2007 г. Малики водеше безкомпромисна битка срещу армията на Ал-Садър и я разгроми.

Иракската политическа класа след две десетилетия от свалянето на Саддам Хюсеин няма повече решения за продължаващите кризи в Ирак. Тя уволни правителството на Адел Абдул-Махди и се съгласи да промени изборния закон. Въпреки че тази политическа класа се съгласи да се проведат реформи - като нов изборен кодекс, съставяне на нова централна избирателна комисия и назначаване на Мустафа ал-Кадуми за премиер на временното правителство, кризата се засилва. Тя доведе до катаклизмите, които в момента разтърсват Ирак.

Ал-Кадуми изпълни обещанията си, включително провеждането на предсрочни избори. Успя да реши регионалните и международни проблеми, които спънаха връщането на Ирак към арабското и регионално сътрудничество. Въпреки това тези успехи не намалиха враждебното отношение на проиранските политически партии спрямо него, защото те видяха в него заплаха за техните корупционни схеми и хегемонията върху политическия живот.

Шиитските политически сили, представени в "Координационната рамка", отхвърлиха резултатите от изборите, след като ги загубиха от Ал-Садър и неговото движение. Веднага след това той се опита да сформира правителство на националното мнозинство в съюз с "Демократическата партия на Кюрдистан", водена от Масуд Барзани и сунитския "Алианс за суверенитет", воден от Хамис ал-Ханджар и Мухамад ал-Халбуси, председател на парламента. Този проект също беше отхвърлен от "Координационната рамка", защото за тях това означава, че ще останат извън властта. Разпускане на парламента и налагане на революция.

В този ожесточен сблъсък на Ал-Садър с опонентите му той обяви изтеглянето на своите депутати от парламента.

Силите на "Координационната рамка", смятаха, че Ал-Садър ги е оставил сами да съставят правителство. Но той всъщност им беше поставил капан, като пусна хилядите си привърженици да окупират парламента и да започнат протести в цялата страна с искания за нови парламентарни избори и борба срещу корупцията.

Това, към което се стреми Ал-Садър, е Ал-Малеки да бъде арестуван и изправен пред съда в обвинение за създаване на "дълбоката държава" в Ирак и механизмите за корупция, както и предизвикване на етническа и сектантска война в страната.

Според ръководителя на Центъра за политически анализи д-р Ихсан Ал-Шаммари пред лондонския вестник "Ашарк Ал-Аусат": "Ясно е, че стратегията, с която движението на Садър се занимава, е разпускане на парламента и нови избори с надеждата да се появи нова политическа конфигурация, която да се заеме със смяна на системата и въвеждане на радикални реформи във всички области."

Нов политически договор

Единственото решение на настоящата криза, според много иракски анализатори, се състои в това да се работи за формирането на нов политически договор. Защото дори нови избори няма да отменят проблемите и кризите в контекста на вътрешната, регионалната и световната политическа обстановка.

Президентът на Ирак Бархам Салих не изключва "открит сблъсък между политическите опоненти, без това да доведе до военни стълкновения".

Според него ескалацията в страната може да предизвика външни намеса от страна на ООН и Съвета за сигурност. Те биха могли да вземат решение за въвеждане на параграф 7 от устава на ООН, който може да постави Ирак под международен протекторат.